Глобалните петролни резерви всъщност още не са стигнали дъната на резервоарите

Актуалната паника в енергийната индустрия е, че ще бъде достигнато „дъното на резервоарите“ - минималното количество суров петрол в складовете, необходимо за поддържане на работа на конвейерната лента, която преминава от нефтените находища до рафинериите.

Както при всеки финансов наратив, историята за предстоящата петролна криза съдържа зрънце истина - и достатъчно глупости, пише Хавиер Блас за Bloomberg.

Безспорно светът изчерпа голяма част от запасите си от суров петрол през последните над 150 дни от войната в Близкия изток. Средно световните запаси, включително търговските запаси и стратегическите петролни резерви, държани от правителствата, са спаднали с темп от близо 3,9 млн. барела на ден от началото на март до края на май. Това е огромно количество, еквивалентно на дневното търсене на Германия и Франция.

Изчерпването на запасите се забавя през юни, тъй като Ормузкият проток беше отворен за кратко, след като САЩ и Иран подписаха меморандум за разбирателство. Черпенето от резервите се възстанови през юли, когато сделката се провали и Техеран затвори отново водния път.

Като цяло, светът е източил между 400 и 600 млн. барела от петролните си запаси, включително барели, съхранявани на танкери, които действат като плаващи складове, според приблизителни изчисления на Хавиер Блас.

Дори президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази тревога, като оправда сделката с Техеран отчасти с необходимостта да се избегне недостиг на складиран петрол. „Изчерпваме резервите си след около четири седмици“, коментира той на 17 юни. „Наистина ще ни свършат и ще дойде време, когато няма да можете да ги получите. А искате ли да видите хаос?“, коментира той.

На базата на данните е лесно да се нарисува мрачна картина. Стратегическият петролен резерв на САЩ например е на най-ниското си ниво от 1983 г. Запасите от суров петрол в Къшинг, център за съхранение на петрол в щата Оклахома, са на 10-годишно дъно. (Спадът на запасите е географски неравномерен, като САЩ поемат по-голям дял. Азия и, в по-малка степен, Европа са усвоили по-малко, отбелязва авторът.)

Петролните „бикове“ – групата инвеститори, които са инвестирали само в дългосрочен план и които от февруари насам изразяват опасения, че цената на петрола може да достигне и 200 долара за барел, също предупреждават, че глобалните петролни запаси са на рекордно ниско ниво и че „дъната на резервоарите се виждат“.

Това обаче не е точно така. Като начало, световните запаси са спаднали с около половината от очакваното от мнозина по-рано по време на конфликта. Балансът между търсене и предлагане е по-хлабав от очакваното благодарение на използването на байпасните тръбопроводи около Ормузкия проток, петролните танкери, които преминават през Ормузкия проток в много по-голям брой от очакваното, по-ниския внос от Китай и нарастващото производство в Северна и Южна Америка.

Разказът за дъната на резервоарите неправилно преценява два критични фактора, според Блас. Първо, той пренебрегва огромното натрупване на петролни запаси в Китай през последното десетилетие, което днес осигурява впечатляващ буфер. Преди да избухне войната, Пекин разполагаше с над 1400 млн. барела стратегически запаси. Оттогава страната е изтеглила може би около 100 млн. барела. Китай все още има достатъчно резерви, за да поддържа вноса си под нивата отпреди войната.

Какво ще направи Пекин след това, не е известно. Вносът на петрол в Китай изглежда е достигнал дъното си през юни, когато се срина с повече от 40% под нивата от предходната година, и се възстанови донякъде през юли, особено през последните 10 дни на месеца.

Въпреки увеличението, вносът остава с около 30% до 35% по-нисък от нивата от 2025 г. Очаква се Китай да продължи да купува по-малко от миналата година и да използва запасите си като буфер, според Блас.

Така че – да, глобалните запаси са ниски, с изключение на тези в Китай, и може би се приближават до обезпокоителни нива. Да се изключи обаче най-големият вносител на петрол в света от изчисляването на глобалните запаси изглежда е грешка. Ако войната с Иран е дала някакъв урок на петролния пазар, това е просто колко гъвкав може да бъде Китай, посочва Хавиер Блас.

Вторият проблем с наратива за дъното на резервоарите е, че той преувеличава изчерпването на стратегическите резерви, държани от богатите държави. Спадът не е изненадващ и беше известен още когато освобождаването на резерви беше обявено в началото на март. Ако не друго, шокът е, че резервите не са още по-ниски.

Въпреки че членовете на Международната агенция по енергетика заявиха, че ще пуснат на пазара 400 млн. барела, досега са пуснали само около 290 млн, отбелязва Блас. В Европа някои държави са изкупили обратно част от барелите, които освободиха.

Във всеки случай, богатите държави все още имат още около милиард барела, държани в резерв за бъдещи освобождавания, ако прекъсването на доставките продължи. Япония и Южна Корея, по-специално, имат изобилие от запаси.

Ако намалим мащаба, картината е по-нюансирана, отколкото предполага теорията за дъното на резервоарите. Изчерпани? Разбира се. Изчерпани? Дори не близо. Биковете подценяват количеството петрол, което остава в резерв, според Хавиер Блас. Според него те са прави, че с всеки изминал ден, в който войната с Иран продължава, буферът изтънява все повече и е съгласен, че това е неустойчиво.

Единственото решение е да се отвори отново Ормузкият проток, с или без сделка с Иран. Първото може да е неприемливо за Белия дом, но със сигурност е за предпочитане пред второто, заключава Блас.