Berkshire Hathaway изоставя учебника за инвестиции на Уорън Бъфет

Ако се чудите дали ерата на Грег Абел, която е в ход в Berkshire Hathaway, ще наподобява годините на Уорън Бъфет начело, две сделки обявени тази седмица, дават съществен отговор на този въпрос. Изглежда, че Абел има свои собствени идеи, пише колумнистът Нир Каисар в материал за Bloomberg.

И двете сделки са категорично нетипични за Бъфет. Оракулът от Омаха е известен със своята селективност. Той търси надеждни високопечеливши бизнеси, с които може да се сдобие на добра цена, дори това да означава да трупа пари, докато чака. Нито една от сделките на Абел не би отговаряла на изискванията на Бъфет.

Първата, придобиването на строителната компания Taylor Morrison Home Corp. за 6,8 млрд. долара в брой, обявено в неделя, ще добави към портфолиото на Berkshire дузина други бизнеси, свързани с жилищното строителство.

Това е сделка, която младият Бъфет би харесал. В началото на кариерата си той търси компании, които са се търгували евтино - това, което той е наричал „стратегия на фасовете от пура“. „Фас от пура, намерен на улицата, в който е останало само едно дръпване, може да няма много за пушене“, пише той в писмо до акционерите от 1989 г., „но „изгодната покупка“ ще направи това дръпване изцяло печалба.“ С 12 пъти съотношение цена/очаквана печалба за миналата година Taylor е почти толкова евтин, колкото би могла да бъде на бичи пазар. По-широкият американски фондов пазар се търгува на почти два пъти повече.

Проблемът с евтините компании обаче е, че те рядко са страхотни бизнеси. Можете да стигнете само донякъде, търсейки „фасове от пури“, както дългогодишният помощник на Бъфет, Чарли Мънгър, често му напомняше. „Направо ми изби от главата идеята да купувам много посредствени компании на много евтини цени“, спомня си веднъж Бъфет. Вместо това Мънгър дава аргументи за „наистина чудесни бизнеси, които бихме могли да купим на справедливи цени“.

Чудесен бизнес, на съвременен финансов език, е качествена компания – тоест такава с постоянно висока рентабилност и умерен ливъридж. Apple беше такава компания, когато Бъфет започна да изкупува акциите ѝ през 2016 г. Тя отчете възвръщаемост на собствения капитал от 46% предходната година, със средна възвръщаемост на собствения капитал (ROE) от 35% през предходните 10 години. Тя също така можеше да се похвали с брутен марж от 40% през фискалната 2015 година, който средно е бил 38% през предходното десетилетие. По-впечатляващо е, че Apple прави всичко това почти без ливъридж. Дългът ѝ спрямо собствения капитал е средно само 10% през това време.

Не е лесно да се намери компания с по-високо качество и Бъфет не просто плати справедлива цена за нея, той на практика я открадна. Apple се търгуваше на 10 пъти очакваната печалба, когато Berkshire започна да изкупува акциите, дори по-малко от това, което Абел плаща за Taylor.

Но и Taylor не е Apple. Строителят на жилища отчете ROE от 13% миналата година, което приблизително съответства на средната ѝ стойност за последното десетилетие. Брутният ѝ марж от 23% миналата година също не е добър и е само малко по-висок от средната стойност за последните 10 години от 21%. Още по-малко ласкателно е, че тези резултати са подпомогнати от добра доза ливъридж. Съотношението дълг/собствен капитал на Taylor е близо 40% въпреки значителното намаляване на задлъжнялостта през последните години.

Само по цифри Taylor изглежда по-скоро като фас от пура, отколкото като класическа покупка на дуото Бъфет-Мънгър, но Абел може да има планове за Taylor, които Бъфет обикновено не би обмислил. Бъфет е склонен да третира компаниите на Berkshire като самостоятелни, оставяйки техните мениджъри да се занимават с бизнеса си независимо от другите холдинги на Berkshire.

Абел изглежда има различна идея, което намеква, че Taylor може да се възползва от синергии с другите бизнеси на Berkshire, свързани с жилищното строителство. „С течение на времето очакваме да обединим нашите операции по строителство на жилища на място в комбинирана платформа, която ще ни позволи да предоставим мечтата за собственост на жилище на повече американци“, каза Абел в изявление.

Вероятно целта на комбинацията е да се подобрят финансовите резултати на Taylor – ход, на който Бъфет вероятно би гледал неохотно. Същото важи и за стремежа, колкото и благороден да е, да помогне за решаването на жилищната криза в Америка. Бъфет не е имал друго призвание освен да генерира печалби за акционерите на Berkshire.

Другата голяма сделка на Абел е инвестиция от 10 млрд. долара в Alphabet, за да помогне за финансирането на разработването на изкуствен интелект от компанията. Тя се добавя към съществуващия дял за 17 млрд. долара на Berkshire в Alphabet, придобит в началото на миналата година. Alphabet е безспорно „чудесна“ компания, с брутни маржове редовно надвишаващи 50% и подобряваща се възвръщаемост на собствения капитал, която надхвърли 35% миналата година. Но при 25 пъти печалбата за следващата година, тя е и доста по-скъпа, отколкото на Бъфет би му се харесало, особено със залог на нова и все още неизпитана технология.

Бъфет би бил първият, който признава, че вкусът му за качество на справедлива цена е трудно задоволим в едногодишен неконтролируем бичи пазар. Това обяснява защо Бъфет е дал на Абел близо 400 млрд. долара в брой, което е повече от четири пъти повече от паричния баланс на Berkshire през 2016 г. Това оставя на Абел достатъчно гъвкавост да проправи свой собствен път и изглежда, че той прави точно това.