Уорън Бъфет има съвет за възгорделите се милиардери

Има едно нещо, на което Уорън Бъфет твърди, че дължи успеха си повече от каквото и да е било: късметът.

Той настоява, че е извадил късмет да прекара по-голямата част от живота си в Омаха, да създаде семейство и бизнес насред страната. Извадил е късмет, че се е родил през 30-те, бял, мъж, американец. Извадил е късмет да е жив на 95 години. Извадил е късмет, казва той, да изтегли „нелепо дълга клечка при раждане“, пише колумнистът на Bloomberg Бет Ковит в материал.

Всъщност той е такъв късметлия, че използва думата късмет под някаква форма цели 12 пъти в тазгодишното си писмо до акционерите по случай Деня на благодарността в САЩ. Бъфет ще се оттегли от поста на главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway в края на годината. Като част от процеса на предаване на щафетата той вече няма да пише годишното писмо на компанията до акционерите, вместо това задължението ще отиде в неговия наследник Грег Абел.

Отдаването на успеха си на късмет вероятно е малко разочароващо за последователите му, които поглъщат жадно написаното от него, опитвайки се да попият инвестиционните принципи, които превърнаха Berkshire в компания, оценявана на над 1 трлн. долара. Това не е точно фактор, който би могъл да бъде повторен на пазара.

Но ако четете между редовете, си струва да се обърне внимание на продължаващото говорене на Бъфет за ролята, която съдбата е изиграла в живота му. „В много случаи нашите лидери и богатите получават много повече, отколкото късметът им предполага – което, твърде често, тези реципиенти отказват да си признаят“, пише Бъфет. Не можете да пресъздадете елементите на шанса, които са поставили Бъфет на пътя му, но може да се опитате да следвате примера му никога да не се подвеждате по собствената си слава или по идеята, че постиженията ви са само и единствено ваше дело.

Именно този начин на мислене на „дългата клечка“ движи филантропията на Бъфет – последният пример е дарението на над 1,3 млрд. долара за четири семейни фондации. Според него даренията са своеобразно отплащане на системата, която му е позволила да натрупа огромно богатство.

Но това отношение изглежда става все по-непопулярно, особено сред елита на Силициевата долина. Вместо това неговите представители изглежда смятат, че да допринесли повече за обществото чрез своите технологии, които да спасят света, отколкото са получили или се надяват да получат.

Рисковият капиталист Марк Андресен обобщава най-добре тази философия, посочвайки в свой блог пост от 2023 г. – The Techno-Optimist Manifesto, че „ една технологична иновация в пазарна система е по своята същност филантропска, в съотношение 50 към 1. Кой получава повече стойност от една нова технология – компанията, която я произвежда, или милионите или милиарди души, които я използват, за да подобрят живота си?“

Това отношение се прокрадва и в начина, по който компаниите биват управлявани, като бордовете одобряват все по-големи пакети с възнаграждения за главните изпълнителни директори, които – далеч без да признават ролята, която късметът е изиграл за техния успех – настояват, че са си заслужили всеки цент. Бъфет посочва, че вместо да засрами тези щедро компенсирани мениджъри, правилата за публично разкриване на размера на възнагражденията само буди завист и още повече раздува даваните суми. „Това, което често тревожи много богатите главни изпълнителни директори“, пише той, „е това, че други главни изпълнителни директори стават дори още по-богати“.

Бъфет не иска такива лидери да отговарят за Berkshire. Два пъти той посочва в писмото си, че макар мениджърите на компанията да се очаква да станат доста заможни, те не трябва да искат „династични“ или показни богатства.

Култивирането на лидери, които признават, че тяхната съдба е имала значителен ефект върху тяхното богатство, може да помогне за справянето с високомерието и грешките, до които то би могло да доведе. Ако приемете, че не всичко е във ваш контрол, означава, че може да продължите нататък по-бързо, след като сте допуснали грешка.

Това е нещо, за което Бъфет дава разрешение на своите читатели. Дори да не сте живели живот на доброта и щедрост, все още имате време. „Пожелавам на всички, които четат това, много щастлив Ден на благодарността“, пише той и продължава: „Да, дори и на гаднярите. Никога не е твърде късно да се промените“.