Страните от Персийския залив са изправени пред дилема заради Иран

Иранският отговор на израелско-американските атаки е неочакваното събитие във войната в Близкия изток. Новината не е, че Техеран обстрелва американски бази в региона или че ще се стреми да ограничи енергийните доставки от Персийския залив. Изненадата е фокусът върху Обединените арабски емирства (ОАЕ) и техния търговски и туристически център Дубай, пише Bloomberg.

Дубай не приютява нито важни американски военни бази, нито разполага с кой знае какво производство на петрол и газ. Той е важен и за иранската икономика като плацдарм за търговия.

Емирствата, както и други членове на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, декларираха, че няма да позволят тяхната територия или въздушно пространство да бъдат използвани в американско-израелската кампания и са спазили думата си.

Фактът, че Дубай въпреки това беше атакуван, би трябвало да ни казва нещо за намеренията на Иран. Това изправя ОАЕ и другите страни от Персийския залив пред дилема – трябва ли да отговорят по същия начин, като по същество се присъединят към американско-израелската офанзива срещу Иран, или да приемат и преглътнат ситуацията? Това не е лесен избор.

Натиск за разговори с Тръмп за прекратяване на войната

Според базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) Иран е насочил над осем пъти повече ракети и дронове към държавите от Персийския залив, които не го атакуват, отколкото към Израел, който го атакува.

Защо? Една от вероятните причини е по-късото разстояние, което означава, че противовъздушната отбрана на Персийския залив има много по-малко време да свали дроновете и ракетите. Това обаче не може да е цялата история, защото не обяснява нито разпределението на атаките в Персийския залив, нито фокусът върху региона изобщо.

ОАЕ казват, че към вторник към тях са били насочени 186 балистични ракети, осем крилати ракети и 842 дрона. За Катар, където се намира най-голямата американска военна база в региона и има огромно съоръжение за природен газ, което черпи от същото находище като Иран, числата са, съответно, 101, 3 и 39.

Бахрейн, където е разположен Пети флот на САЩ, е обстрелян за същото време със 73 балистични ракети и 91 дрона. За Кувейт, където се намира Централното командване на САЩ, данните сочат изпратени 178 ракети и 348 дрона. Саудитска Арабия не е предоставила обобщени данни, но изглежда сякаш ракетите и дроновете, насочени към нейната територия, са по-малко.

До сряда към ОАЕ са изстреляни повече от половината оръжия, които Иран е използвал от 28 февруари насам. По-голямата част от тези снаряди са свалени. Някои обаче преминаха през противовъздушната отбрана и удариха някои любопитни цели, включително гражданското летище на Дубай, електроцентралата, която управлява главната инсталация за обезсоляване на Дубай, критична за снабдяването на града с прясна вода, хотела „Бурж ал Араб“ с форма на платно, луксозният хотел „Феърмонт“ на остров Палм Джумейра.

Това са международно признати символи на глобално интегрираната държава, която ОАЕ са построили в пустинята. Ударите напомнят, че ОАЕ се намират в един от най-нестабилните региони в света и са екзистенциална заплаха за техния модел на успешна арабска интеграция с доминираната от Запада световна икономика.

Общото мнение изглежда е, че Иран се опитва да принуди държавите от Персийския залив да окажат натиск върху Доналд Тръмп да спре войната. Това обаче е грешна преценка и действията на Техеран по-скоро подтикват държавите да се включат в конфликта.

Въпреки че имаше някои предупреждения от Рияд, засега не изглежда страните от Персийския залив да са склонни да се включат във войната. В сряда държавният министър на емирствата за международно сътрудничество Рим бинт Ебрахим ал-Хашими заяви, че ОАЕ „не се стремят да разширят кръга на конфронтация“ и призова САЩ и Израел да преговарят с Техеран.

Това е съвет, който си струва да се обмисли, ако Белият дом не е сигурен, че може да контролира изхода на войната, защото посланието, което Иран изпраща, е мрачно.

(Продължава на следващата страница)