Страните от Персийския залив са изправени пред дилема заради Иран

Стратегически резерви

Повечето големи пристанища в Персийския залив, включително Джебел Али в Дубай и основните пристанища в Кувейт, Бахрейн, Катар и крайбрежието на Саудитския залив, се намират там, където по-голямата част от входящия трафик би трябвало да преминава през водния път. Иранските атаки удариха много от тези жизненоважни артерии, включително Джебел Али, най-голямото контейнерно пристанище в региона, тази седмица.

„Най-големият незабавен ефект ще се дължи на блокадата на Джебел Али, което обслужва около 50 млн. души“, казва Ишан Бану, водещ анализатор селскостопански стоки в Kpler, за пристанището в Дубай, което служи и като център за реекспорт за региона и отвъд него.

Пристанищата на ОАЕ извън пролива имат ограничен капацитет. Хорфакан може да обработва 5 млн. еквивалентни на двадесет фута единици (TEU), а Фуджейра – по-малко от 1 млн., и би било трудно да се компенсира загубата на капацитет в Джебел Али или пристанището Халифа в Абу Даби.

Тези пречки все още не са се проявили и ОАЕ казват, че стратегическите им резерви от жизненоважни стоки покриват нужди от четири до шест месеца. Те призовават жителите да съобщават за неоправдани увеличения на цените чрез специална гореща линия.

От местни супермаркети коментират пред Ройтерс, че рафтовете остават до голяма степен заредени, въпреки че на доставчиците им отнема повече време, за да попълнят определени продукти. Дубай тази седмица временно облекчи ограниченията за движение на камиони, за да поддържа потока от стоки. Началото на ударите на Иран в Персийския залив в събота накара мнозина да натрупат запаси и подхрани паниката.

Жители на Дубай казват, че забелязват известно покачване на цените. Бързоразвалящите се стоки, като например бананите, са особено уязвими към корабоплаването. Превозът на нетрайни храни, когато въздушното пространство се отвори, за да се съкрати пътуването, ще повиши цените.

„Ако храната се доставя по въздух или по суша, това ще бъде по-скъпо“, казва Джъстин Александър, анализатор за Персийския залив в GlobalSource Partners и директор в Khalij Economics. „Възможно е правителствата да изберат да поемат част от тези разходи чрез субсидиране на храната. Те са го правили и при предишни кризи“, добавя той.

Освен че инвестират в чужбина, за да си осигурят достъп до големи бази за производство на храни, държавите от Залива също така изграждат модерни силози, способни да съхраняват стотици хиляди тонове стратегически зърнени храни през последните две десетилетия. Тези силози предлагат буфер за основни продукти, които могат да се съхраняват с месеци, като пшеница, ориз и хранителни масла.

ОАЕ откриха своите силози за зърно във Фуджейра през 2016 г. на брега на Индийския океан извън Ормузкия проток с капацитет от приблизително 300 хил. метрични тона. Мястото беше избрано стратегически, за да се заобиколи Ормузкият проток, тъй като Иран и в миналото е заплашвал да затвори пролива, когато напрежението със Запада се е повишавало.

Първоначално инициативата предвиждаше запасите за спешни случаи да бъдат споделени от целия регион на Персийския залив. Практическите пречки обаче, включително дългите разстояния и ограничените пътни или железопътни връзки между държавите, означават, че те остават вътрешни.

Другите държави изградиха собствени складове, включително терминала за продоволствена сигурност на Катар в пристанище Хамад с 51 климатизирани силоза.

Регионалното сътрудничество между членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив ще бъде от решаващо значение за предотвратяване на недостига на храна. Това ще изисква тясно сътрудничество между страните, за да се управлява сложната логистика и да се гарантира, че всички страни са удовлетворили нуждите си.