Експерти: Последните наводнения у нас се обясняват и с климатичните промени

За наводненията в Северна България причината е текущата атмосферна циркулация – тя донякъде нормална, донякъде е под въздействието на климатичните промени. Този коментар направи проф. Емил Гачев, ръководител на секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Това са райони, които са склонни към наводнения, които през пролетно-летния период не са нещо необичайно. Въпросната циркулация е донякъде нормална, донякъде под въздействието на климатичните промени, особено откъм интензивност“, посочи той и обясни, че до този извод са стигнали в доклада си с д-р Валентин Симеонов, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана.

Д-р Симеонов добави, че основната причина за наводненията са климатичните промени, които водят до екстремни явления, по-точно промените на глобалния кръговрат в атмосферата. „Основният принцип е да се направи път на водата, за да не си го направи тя“, коментира той и даде за пример направеното в София с коритата на Перловска и Владайска река от столичния кмет през 30-те години инж. Иван Иванов. Той е категоричен, че със сегашните идеи в тях да се правят зони за развлечение ще се разруши идеята.

Според д-р Симеонов много важно е опазването на горите, които предотвратяват бързо оттичане, те са важни и за валежите, служат като естествен климатик.

„Трябва да се осигурят резервни обеми, в които да се съхранява излишната вода“, съветва изследователят и напомни, че градовете ни не са приспособени за рязко изменения климат – канализационната система е проектирана преди век.

„В Западна Европа, най-вече Франция, големи булеварди и площади се превръщат буквално в гори с дървета, храсти и треви. Това осигурява попиване на водата от валежите и създава микроклимат, който облекчава живота на хората“, даде пример д-р Симеонов.

По думите на проф. Емил Гачев климатичните промени не са единствената причина за наводненията, но прогнозира, че те ще увеличават интензивността на тези явления, затова се надява да се подготвим за тях.

„Във Великотърновско и Севлиевско географията е такава, че реките се събират концентрично в една точка от целия сбор, както на Янтра, така и на Росица. Проблемът е, че теснините предпоставят за високо ниво. Удобните крайречни места за ретензионни обеми (резервоари, басейни или язовири) обаче са застроени“, отбеляза той. И припомни, че през 1983 г. и големите корита в София не помогнаха, защото не бяха почистени. Той подчерта, че озеленяването играе ролята на естествен буфер, и даде пример за мащабна зелена трансформация региона Силезия в Полша, където са се фокусирали върху проекти възстановяване на биоразнообразието и устойчиво управление на водите.

Подготвена ли е българската инфраструктура за справяне с наводненията? Как ще опазим остолицата от апетитите за застрояване? Ще стане ли опазването на гората национален приоритет? Може ли да предотвратим избухването на пожари? Как трябва да изглеждат градовете на бъдещето, устойчиви на бедствия?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.