Държавните болници имат дългове в размер на 426 млн. евро към края на март

Към 31 март тази година лечебните заведения с над 50% държавно участие са натрупали общо задължения в размер на 426 млн. евро, от които над 21 милиона евро са просрочени. Общо 17 държавни лечебни заведения имат сключени договори за банкови кредити. Това каза на брифинг министърът на здравеопазването Катя Ивкова, която представи финансовото състояние на здравната система.

В най-тежко финансово състояние са най-големите болници в страната – „Свети Георги” в Пловдив, „Александровска” и „Пирогов”. За тях е докладвано, че нямат просрочени задължения.

Във връзка с големите задължения Ивкова е разговаряла с представителите на държавата в съветите на директорите на 64-те държавни лечебни заведения. Поставено е изискване, ако лечебното заведение не е на печалба, поне да не е загуба. За тази цел срещи с членовете на съветите на директорите - представители на държавата, ще се провеждат всеки месец, като те трябва да представят отчети за свършената работа, възможности за по-добри показатели, включително и за кадровото обезпечаване на лечебните заведения, каза министърът.

Към момента съществува риск от загуба на средства по европроекти, които са финансирани от външни източници. Няма проект, по който да няма проблеми, освен по проекта за финансиране на специализациите, съобщи Ивкова. Прогнозната стойност на тези средства е в размер на над 56 млн. евро. Има сериозни забавяния в изпълнението на проектите, а причините за това са различни, но поставя в риск изпълнението им, заяви здравният министър. 

По проектите работа, която не е свършена три години, сега ще трябва да бъде свършена за два месеца, добави Ивкова. 

По отношение на Националната детска болница здравният министър каза, че тръжната процедура за проектирането е спряна, тъй като има жалба в КЗК. На оперативно ниво се провеждат срещи за другите комплексни дейности по този проект. Самото дружество „Здравна инвестиционна компания за детска болница” ЕАД разполага със средства, които ще покрият проектирането, управлението на проекта и текущите разходи. „За последните три години особен напредък не е реализиран”, каза Ивкова.

Приоритет за Катя Ивкова е профилактиката на заболяванията и промоцията на здравословния начин на живот, като целта е по-малък брой хоспитализации. Приоритет ще е и майчиното и детско здраве, извънболничната помощ, ще се работи и по актуализиране на Националната здравна карта. Ще се обмислят и мерки за сдвояване на е-Здраве с мобилните телефони, така че пациентите да имат контрол върху здравната система.

Предвижда се и въвеждане на единен национален изпит за специализация, както и индикатори за оценка на качеството на медицинските услуги. Работата по изготвянето на показателите ще ръководи заместник-министър Петко Салчев, който ще направи анализ и на доплащането в системата, както и на нуждата от нормативни промени в това отношение. Ще има и промени в лекарствената политика, ще се преразгледат и обявените данни за нерегистрираните лекарства от екипа на служебния министър Михаил Околийски.