ИПИ: С конкретни политики в рамките на 3-4 години може да има устойчиво развитие на България

В рамките на 3-4 години може да се постигне устойчиво развитие на България, но само ако бъдат приложени конкретни политики. Това заяви прогнозира Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му постигане на десет цели, описани в новото издание на „Бялата книга“ на ИПИ, документ с предложения и политики за развитието на България, може да осигури по-дългосрочно управление и реални реформи, необходими за развитието на България.

„Догонване на страните от Централна Европа по БВП, поддържане на висока заетост, подобряване на образователните резултати, увеличаване на продължителността на живота и развитие на регионите и общините“, изброи част от целите, с които да се постигне икономичедса стабилност Ганев. Той посочи, че една от целите в „Бялата книга“ е България да премине границата от 75% от средното ниво на Европейския съюз по БВП на човек от населението, измерен в стандарти на покупателната способност.

Петър Ганев отбеляза, че въпреки проблемите в някои европейски икономики, включително Германия, България все пак отчита реален растеж и продължава да догонва развитите държави.„Аргументът, че Европа умира и ние затова догонваме, е частично верен, но по-силният аргумент, че отчитаме растеж и догонваме спрямо световната икономика и печелим търговски дял“, подчерта старши изследователят в ИПИ.

Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ, акцентира върху здравеопазването, където се правят много разходи, а има слаби резултати. Тя е категорична, че резултатите в системата не отговорят на вложените средства – България остава на последно място по продължителност на живота в ЕС, въпреки че не е на последно място по разходи за здравеопазване.

Причината, според ИПИ, е в прекалената зависимост от болничната помощ. Според Георгиева трябва да се трансформира моделът на финансиране и да се намали ролята на клиничните пътеки, които според нея изкривяват системата. Тя постави и силен акцент и върху ранната диагностика и скрининга.

Що се отнася до пазара на труда Георгиева е на мнение, че трябва да се постигне продължително поддържане на коефициент на заетост над 80% в контекста на добро развитие на трудовия пазар, като напомни, че сега бизнесът изпитва сериозен недостиг на кадри на всички нива от нискоквалифициран труд до висше образование.

Според нея този проблем е производен на образователната система и основните въпроси са дали училището подготвя учениците за реална работа, дали професионалното образование създава реални умения и какво е качеството на университетското образование. Тя се надява да се променят резултатите от международното изследване PISA, които показват сериозни проблеми в системата.

Ганев допълни, че макар сега България да се доближава до тези нива на заетост, а безработицата е сред най-ниските в ЕС, страната е имала дълги периоди с ниска заетост и слаби трудови доходи. „Това води и до поколение, което е минало през дълъг период, в което не е имало достатъчно трудов доход. Затова при поддържането на висока заетост и на бюджета му е по-лесно“, обясни той.

Петя Георгиева коментира положително първите сигнали от Министерството на финансите относно Бюджет 2026 година. „Той е най-доброто възможно от всичко, което той може да измисли и да предложи. Говорим за бюджета за 2026 г., който ще работи до края на годината. Той няма огромно пространство и възможности да предлага големи реформи. По-интересно ще бъде какво ще предложи за 2027 г.“, заяви тя.

По думите ѝ намаление с 10% на персонала няма как да стане само чрез закриване на незаети щатове и вероятно ще има и реални съкращения. „Според мен това е добро решение. Трябва да е още по-амбициозно, защото тези 10% са само възможност да се ограничи дефицита за тази година. Следващата година ще трябва доста по-сериозно преразглеждане на администрацията, колко хора работят в публичните сектори, не само в държавната администрация“, каза още Георгиева.

Петър Ганев определи като една от най-важните структурни промени децентрализацията. Според него повече власт и ресурси трябва да се прехвърлят към общините, защото те са най-близо до гражданите.

Какъв ще е икономическият ефект от Евровизия 2027 след победата на DARA на конкурса тази година? Каква е визията за свободно и проспериращо общество на ИПИ?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.