Какво пропускат катастрофичните прогнози за стагфлацията?

Историята за стагфлацията, която доминира във финансовите медии, не е напълно погрешна и затова е толкова опасна. Най-вредните инвестиционни съвети обаче не са изградени върху откровени лъжи, а върху частични истини, разтегнати отвъд точката, в която данните все още са валидни.

Гръмките прогнози имат своите основания. Веригите на доставки наистина са под натиск и доларът в момента е изправен пред реални структурни насрещни ветрове. Централните банки купуват злато с исторически темпове. Оценките на акциите в определени сегменти са разтегнати, пише Investing.com.

Прогнози като „заложете всичко на стоките“, „облигациите са мъртви“, „голямото рестартиране е тук“ са историите, където анализът свършва.

Наративът за стагфлацията се разпространява навсякъде, включително в социалните медии: Федералният резерв унищожи валутата; 70-те се завръщат, само че по-лоши; стоките ще поскъпват рязко през следващото десетилетие; златото е единствените истински пари. Всеки, който все още държи диверсифицирано портфолио, е или наивен, или не обръща внимание на знаците...

Сравнението със 70-те години е аналитичният гръбнак на наратива. Тогава цените на стоките се покачват рязко през по-голямата част от десетилетието, докато акциите не стигат доникъде в реално изражение. Златото поскъпва от 35 долара за тройунция до над 800 долара, а хората, които държат твърди активи, изглеждат като много далновидни за години напред. Това е завладяваща история, с допълнителната привлекателност да се представи разказвачът ѝ като индивидуалист, който вижда това, което масовката отказва да признае.

Ето обаче какъв е проблемът: 70-те години на миналия век функционираха по начина, по който функционираха, поради структурни икономически условия, които вече не съществуват. Както бумът и спадът на стоковите цикли, така и появата на капиталовия бум, задвижван от изкуствен интелект, създават динамика, която катастрофичната рамка не успява да обхване.

Една забележка – входните данни зад наратива за стагфлацията заслужават сериозно разглеждане. Пълното им отхвърляне би било също толкова интелектуално небрежно, колкото и прегръщането им.

В момента нееластичността на предлагането е реална. Повече от десетилетие капиталова дисциплина, водена от ESG, недостатъчни инвестиции в проучвания и ограничаване на производството оставиха няколко стокови пазари неспособни да реагират бързо, когато търсенето се повиши. Това ограничение не изчезва, защото го искаме. То дава реални опори на стоковия цикъл и подкрепя тезата за бичия тренд за избрани стоки.

Доларът наистина е изправен пред насрещни ветрове. Структурните фискални дефицити, Федералният резерв с дълга история на приспособяване и геополитическият натиск върху системата на резервната валута са все реални опасения.

JPMorgan прогнозира, че цената на златото ще достигне 5000 долара за тройунция през 2026 г. заради масираните покупки на централните банки. Оценките на някои акции са достатъчно разтегнати, за да носят реален риск от многократно компресиране, ако финансовите резултати на компаниите разочароват инвеститорите.

(Продължава на следващата страница)