Какво пропускат катастрофичните прогнози за стагфлацията?

Грешката с облигациите е мястото, където са нанесени най-големите щети на дребните инвеститори, защото се тиражират трайни изводи от исторически лошата 2022 г. за облигациите. Това, което тези прогнози пропускат, е, че инфлационната фаза, която смаза облигациите през 2022 г., е същият механизъм, който в крайна сметка принуди Федералния резерв да намали лихвите. Това доведе до покачване на цените на облигациите. Да се ​​откажеш от загубата и да пропуснеш възстановяването е най-скъпият начин да бъдеш частично прав.

Има механизъм, който наративът на стагфлацията никога не моделира сериозно и е най-надеждната сила на стоковите пазари – високите цени лекуват високите цени. Когато цените на стоките се повишат достатъчно, те правят три неща едновременно: стимулират нови инвестиции в предлагането; активират маргиналните производители, които не биха могли да работят печелившо на по-ниски ценови нива (и увеличават предлагането); ускоряват заместването на търсенето, тъй като потребителите и бизнеса намират алтернативи.

Критичното прозрение за изграждането на портфолио е, че таймерът работи с различна скорост за различните стоки и това определя колко от всяка трябва да притежавате и колко стриктно трябва да управлявате излизането.

Пазарът на петрол от 2011 г. е каноничният пример, тъй като суровият петрол от Западен Тексас се търгуваше около 100 долара за барел в продължение на три последователни години. През този период ценовото ниво не се усеща като неустойчиво. След това производителите на петрол, директно стимулирани от тези високи цени, заляха пазара с доставки. В началото на 2016 г. WTI се търгуваше на 26 долара.

Разказът за катастрофалната стагфлация напълно пропуска и друга основна динамика: цикълът на капиталови разходи, задвижван от изкуствения интелект, създава мултипликатор на вътрешните печалби, който не е съществувал в предишни епизоди на стагфлация.

Само Microsoft, Oracle, Google, Amazon и Meta харчат стотици милиарди за инфраструктура за изкуствен интелект. Този капитал се влива директно в полупроводници, енергийна инфраструктура и вериги на доставки на центрове за данни, което, от своя страна, създава разлика в вътрешния растеж без сравним международен аналог.

Американското дружество на строителните инженери (ASCE) изчислява, че всеки 1 млрд. долара инвестиция в инфраструктура създава 13 хил. работни места и добавя 3 млрд. долара към БВП за едно десетилетие. Следователно, ако САЩ инвестират 1,8 трлн. долара в инфраструктура за изкуствен интелект до 2030 г. – правдоподобно, предвид енергийните нужди от 500 млрд. долара, 300 млрд. долара за центрове за данни и 200 млрд. долара за производство на чипове, БВП може да нарасне с 5 трлн. долара за 10 години, или приблизително 300 млрд. долара годишно.

Тези 1,8 трлн. долара обаче са само началото. McKinsey & Company очаква разходите да достигнат 6 трлн. долара до 2030 г., само след 5 години, което се равнява на 18 трлн. долара икономически растеж.

Този ефект вече е очевиден в доклада за БВП за първото тримесечие на 2026 г., където близо 75% от годишния темп на растеж от 2% се дължи на бизнес инвестициите в центрове за данни.

В момента се очаква САЩ да реализират икономически растеж от 1,8% до 2% през 2026 г., докато Европа се бори да задържи растежа в диапазона от 0,5% до 0,8%, а Китай управлява структурен надвиснал дълг и разпадащ се сектор на недвижими имоти.

Аргументът за капиталовите разходи, свързани с изкуствения интелект, носи и две важни ограничения. Първо, печалбите са силно концентрирани в приблизително 8 до 12 компании. Останалата част от S&P 500 все още е изправена пред същия риск от многократно свиване в стагфлационна среда. Следователно, притежаването на широкия индекс не е същата търговия като притежаването на преките бенефициенти.

Второ, цикълът на капиталовите разходи носи риск от заемно търсене. Развитието на телекомуникациите през 90-те години доведе до истински растеж на печалбите в инфраструктурата, но завърши с брутален цикъл на акциите, когато разходите се забавиха.

Рамката, която обединява всички тези динамики – цикъла на бум и спад на стоковите пазари, структурното свиване на търсенето и унищожаването му, диференциала в капиталовите разходи на изкуствения интелект и последователността на възстановяване на облигациите, изисква четири отделни етапа, всеки от които има собствена продължителност на цикъла.

Страхът е трайна маркетингова стратегия. Разказът за стагфлацията ще продължи да намира нова аудитория, защото обгръща легитимни макроикономически проблеми в емоционално задоволителна история. Хората, които го продават, знаят, че частичните истини са по-убедителни от откровените лъжи. Те също така знаят, че когато цикълът се обърне и разказът се провали, техните последователи ще припишат загубите на лошия късмет, а не на лошия анализ.

Стоковият цикъл, който се развива сега, е реален, диференциалът във вътрешния растеж, задвижван от изкуствения интелект, е реален. Възстановяването на облигациите, което следва унищожаването на търсенето, също е реално. Портфолио, което признава и трите, с целенасочена експозиция към растежа на САЩ и преките бенефициенти, с експозиция към стоки и злато като котва, калибрирана според часовника за реакция на предлагането, и облигации за баласт ще оцелее през цялата последователност.