К. Проданов: Тегленето на нов дълг е обективна неизбежност

Тегленето на нов дълг е обективна неизбежност към този момент. Това каза депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов пред БНТ.  

„Имаме над 7 млрд. евро, ако правилно съм ги сметнал, предстоящи плащания през тази година“, каза още той.

Според него е въпрос на време – кога и как да бъде емитиран дълг и дали това да се случи на вътрешния или на външния пазар.

„Моето мнение е, че трябва да се направи по-скоро, защото конюнктурата все още е благоприятна на международните финансови пазари“, каза Проданов. Той отбеляза, че Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще започне да покачва лихвения си процент през юли, а в момента държавата може да се възползва от положителния ефект от повишаването на перспективата пред кредитния рейтинг.

„Няма лошо да се емитира дълг и на вътрешния пазар, понеже това е антиинфлационна мярка“, каза още Проданов.

Амбицията на управляващите е да вместят бюджета в рамките на 3-процентното ограничение за дефицит, стана ясно от думите на депутата. Според него бюджетният дефицит трябва да бъде обвързан с икономическият цикъл – в добри години да намалява.

„Идеята е бюджетният дефицит да се използва целево, когато икономиката се свива, и има вакуум, оставен от частния сектор. Тогава държавата може да го запълни с някакво дефицитно финансиране. В добрите години би следвало да се стремим към близки до нулата дефицити и дори бюджетен излишък“, каза още Проданов.

Мерките в бюджета за 2026 г.

„Вчерашните мерки са само началото, това не е краят. Когато предложим бюджет 2026, впоследствие и 2027, ще има доста допълнителни неща“, каза Проданов. Той отбеляза, че преди всяка мярка трябва да се направи анализ, за да се прецени какво трябва да се предприеме и в каква степен, затова и не всички мерки се анонсират наведнъж.

„Може би една от най-сериозните мерки е, че от 1 септември сме дали указания на всички министерства да редуцират разходите за персонал с 10%, но без да намаляват индивидуални заплати“, каза още той.

Проданов коментира и вече поетия ангажимент за увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 5%, като отбеляза, че в бъдеще ръстът на възнагражденията ще се определя след конкретни анализи.

„Ще предложим ефективен бюджет, постните пици от времето на Дянков преди повече от 15 години бяха в друга икономическа конюнктура – икономиката се свиваше, пазарът на труда беше под напрежение. Сега е точно обратното“, каза Проданов.

„Дали ще е постна пица – когато съкращавате хора в условията на икономически спад и висока безработица, това е проблем. Оптимизация от типа на тази, която ние предлагаме, са много по-щадящи в ситуация, каквато имаме в момента, която е прегряващ пазар на труда. Ако се правят съкращения, всеки един, който в момента в резултат от оптимизацията отиде на пазара на труда, много лесно може да си намери нова работа, което не беше случаят с онази постна пица през 2009 г.“, каза още Проданов.  

Депутатът посочи, че във фискалния съвет има около 6,8 млрд. евро, от които могат да се ползват над 3 млрд., но предупреди, че той не трябва да се изчерпва, за да има буфер. Много е важно да не изгубим пари по Плана за възстановяване и устойчивост, каза още той.

Относно заплатите в публичния сектор, Проданов даде пример за „куризони ситуации“, като отбеляза, че възнагражденията в бордовете на държавните дружества, където надвишават значително заплатата на президента – 20-30 хил. лв.

„При съставянето на бюджет 2026, а и за напред инвестициите ще имат приоритетно значение. Няма да се режат капиталови разходи просто за да се ограничи дефицит“, каза още той.

Той не коментира дали държавните служители ще бъдат задължени да плащат сами осигуровките си, като посочи, че за момента не е видял конкретно предложение.

Трябва ли чиновниците да плащат осигуровки?

Според изпълнителния директор на АИКБ Добрин Иванов към това предложение трябва да се подходи внимателно, за да се изчисли какъв ще бъде нетният ефект за държавния бюджет.

„Възможно едно такова прехвърляне на осигурителната тежест при запазване на нетното възнаграждение на държавните служители да увеличи плащанията от бюджета. В момента държавните служители получават възнаграждение, от което се удържа само данък. Ако се запази нетното възнаграждение като стойност, а се прехвърли задължението за плащане на осигурителни вноски, трябва [на служителя] да му бъде увеличена заплатата с толкова, колкото ще се удържа“, каза Иванов. По думите му в противен случай трябва да намалеят заплатите на държавните служители около 10,5%. Той припомни, че през 2012 г. Симеон Дянков е приел това осигурителните вноски да се плащат от държавата след отнемането на част от възнагражденията на държавните служители.

Според Иванов осигуровките трябва да се плащат изцяло от работещите – и в частния, и в държавния сектор, като това според него би дало повече прозрачност и предвидимост на разходите за труд.

Мерките в бъдещия бюджет

„Нас ни спасява това, че нашата администрация не може да харчи пари по инфраструктурни проекти, дори да са отпуснати“, каза Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“. Това според него означава, че голяма част от заложените проекти в капиталовата програма на общините, няма да се изпълнят тази година.

Същевременно той отбеляза, че в анонсираните от финансовия министър предстоящи 10% съкращения в държавната администрация не са включени армията, МВР и силовите структури, нито Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)

„Аз бих искал да видя и повече мерки в приходната част – да се вдигне събираемостта“, каза той.