Водещите европейски икономики се движат с различна скорост към климатичните цели

Изминаха шест години, откакто Европейският съюз (ЕС) за първи път се споразумя да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от прединдустриалния период. Сега времето изтича, пише Euronews.

Целта за целия блок, която стана правно обвързваща през 2021 г., е част от дългосрочния план на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. През март Европейският съвет прие и междинна цел, която изисква от всички 27 държави членки да намалят своите емисии на парникови газове с 90% до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Въпреки това, от 2036 г. нататък, страните могат да използват специални кредити с лимит до 5% от нетните емисии на ЕС за 1990 г., за да улеснят постигането на целта за 2040 г. Това ще позволи на държавите членки да купуват кредити, генерирани от проекти за намаляване на емисиите в други страни, и да отчитат тези намаления като част от собствените си цели.

Критиците твърдят, че вратичката в закона рискува да забави „реални, амбициозни съкращения в ЕС“.

„Това е рискована стъпка назад, която подкопава принципа, че климатичните цели трябва да водят до реално намаляване на вътрешните емисии“, коментира Сара Хек от Climate Action Tracker.

Какво обаче се случва в големите европейски икономики по отношение на плановете за намаляване на емисиите?

Германия

Целите на ЕС за намаляване на емисиите важат за целия блок, което означава, че не е необходимо всяка отделна държава да свое своя въглероден отпечатък точно с 55%, за да бъдат постигнати. Много държави са си поставили своя собствена национална цел.

Германия, най-голямата икономика в ЕС, направи още една крачка напред, като обеща да намали емисиите си с поне 65% до 2030 г.

Това присъства в Закона за изменение на климата, първият важен национален закон за климата в страната. През март канцлерът Фридрих Мерц представи програма от 67 точки, целяща да се справи с опасенията, че целта няма да бъде постигната.

Това включва укрепване на възобновяемата енергия чрез добавяне на 12 гигавата капацитет на оншорни вятърни турбини, прилагане на схеми за увеличаване на продажбите на електрически превозни средства, както и мерки за защита на горите и здравето на почвата.

Нов доклад на Експертния съвет по изменение на климата установява, че Германия рискува да превиши прогнозите си за емисиите с до 100 милиона тона. Емисиите на парникови газове останаха практически непроменени през 2025 г., тъй като спадът в промишлеността и енергийния сектор беше компенсиран от скокове в строителството и транспорта.

Франция

Страната има малко по-скромна цел – да намали емисиите на парникови газове с 50% до 2030 г.

Според енергийния мозъчен тръст Ember, Франция е била най-големият доставчик на чиста енергия в ЕС през 2025 г., тъй като разчита до голяма степен на ядрената енергия. Изкопаемите горива са генерирали само 5,2% от електроенергията на страната за миналата година, докато увеличението на вятърната и слънчевата енергия е помогнало за драстично намаляване на емисиите от енергийния сектор.

Данни от неправителствената организация Citepa показват, че тенденцията на намаляване на емисиите продължава, макар и с „бавни темпове“. Оценката на месечния барометър за емисиите на парникови газове през април показва намаление от 1,5% за 2025 г., след свиване от 1,8% през 2024 г. и понижение от 6,8% през 2023 г.

Намаляването на националните емисии се дължи главно на забавяне на промишлената активност, като производственият и строителният сектор отбелязаха 3,4% спад на годишна база.

Въпреки това, за да постигне целта за емисии до 2030 г., Франция трябва да отчита годишни намаления от 4,6%, което означава, че трябва да се движи повече от три пъти по-бързо от сегашната скорост.

Транспортният сектор е този, който спъва Франция, като е отговорен за близо една трета от националните емисии. Очаква се емисиите в този сектор да намалеят само с 1,4% през 2025 г., в сравнение с годишната цел от 5 на сто.

На конференцията за енергиен преход в Санта Марта през април Франция представи национална пътна карта за отказ от изкопаемите горива. Планът се ангажира да прекрати използването на въглища до 2030 г., петрол до 2045 г. и газ до 2050 г. Той консолидира съществуващите мерки, включително забраната за газови котли в нови сгради от 2026 г. и цел две трети от новите автомобили да бъдат електрически до 2030 г.