Икономисти: Рязането на разходи с 10% не е достатъчно, трябва балансиран бюджет

Задачата да се състави държавен бюджет е много трудна политически, защото очакванията в много системи са за повече харчове, а всъщност трябва да се намаляват средствата там, където са големите проблеми. Това каза пред bTV Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

„Едва ли съкращаване с 10% в структура, в която има 50-100 човека, ще доведе до ефект. Ние трябва да гледаме големите публични системи, където имаме голяма неефективност на разходите. Нашата съдебна система и нашата полиция – там и хората, които са заети, и разходите за тях като дял от БВП са доста по-високи от средното за ЕС“, каза Богданов. Тези сектори обаче не влизат в плановете на правителството за съкращения.

„Много системи успяват да защитят в публичния дебат образа си на недосегаеми“, каза той.

Според Богданов бюджетният дефицит може да бъде овладян без съкращение на разходите, ако има замразяване или минимален растеж на средствата в определени системи.

„Правенето на самия бюджет е предизвикателство предвид цялостната ситуация, която наследи това правителство“, каза Даниела Везиева, министър на икономиката във втория служебен кабинет на Стефан Янев (16 септември 2021 – 13 декември 2021 г.).

„Дефицитът расте, дълговете растат, а прогнозата, която ЕК публикува преди дни, казва, че дефицитът ще остане над границата от 4% през следващите три години“, каза още тя.

Според Везиева планираните съкращения от 10% също не са достатъчни, като те ще засегнат издръжката и капиталовите разходи, а не толкова възнагражденията.

„По този начин опорочаваш и дейността на второстепенните разпоредители, тъй като ги притискаш и те започват да изпитват затруднения“, каза още тя. Според Везиева е необходима административна реформа с оценка на качеството на публичната услуга.

Лъчезар Богданов заяви, че е опасно да се говори за дефицит в ситуация на най-ниската безработица в Европейския съюз, ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), ръст на потреблението. „Ние трябва да гоним балансиран бюджет, а защо не и бюджет с излишък, каквато беше практиката последните 26-27 години“, каза той.

Според икономиста отговорно за ръста на дефицита е голямото структурно разширение на държавните разходи.

Богданов припомни, че бюджетът за 2026 г. не беше приет в края на 2025 г. заради предвидения ръст на разходите, но дори без него те са се повишили със 17% за първите 4 месеца на тази година.

Даниела Везиева не очаква големи реформи в бюджета за 2026 г., но такива трябва да бъдат заложени в бюджетите в следващите години.

Трябва ли вдигане на данъците

„Вдигането на данъците не е неизбежно, но ще бъде последицата от неразумно управление в разходната част на бюджета“, смята Лъчезар Богданов. То няма да се наложи при смислени стъпки към овладяване ръста на разходите и повече ефективност.

„В приходната част проблеми в бюджета няма. Икономиката се развива добре, данъчната администрация си върши работата. Събират се приходи, изсветлява се икономиката. Проблемът е в свръхамбицията за харчене и оттам идва натиска някой да казва: намерете повече приходи“, каза Богданов.

„Ние в момента спорим трябва или не трябва да взимаме дългове, но имаме опция да взимаме тези заеми, за да покриваме дефицита. Идва момент, когато никой не иска да ти дава заем, или дава при много висока лихва“, отбеляза той. Богданов обърна внимание и на ръста на лихвите по дълга, които догодина ще бъдат 1,5 млрд. евро. Ако тази тенденция продължи, ще се стигне до вдигането на данъци, а най-засегната ще е средната класа.

Според икономиста друг вариант, за да се избегне поемането на нов дълг, е приватизацията.

„Има много държавни предприятия, които продължават да стоят като свещени крави и да се управляват директно от правителството. Част от тях могат да бъдат приватизирани или частично приватизирани. Това би раздвижило и капиталовия пазар, ако бъдат листнати на борсата, и управлението ще се подобри, когато влезе частен инвеститор“, каза той.

Като пример той даде държавната енергетика и военните заводи.

„Дългосрочно решението е балансиран бюджет – докато има дефицити, ще има и увеличаване на дълга“, подчерта той.

Везиева също се обяви за балансиран бюджет, но посочи, че, предвид оставащите месеци от годината, ще се наложи взимането на нов дълг. Въпросът е къде ще се насочат средствата.

„Ако продължаваме да наливаме в социални плащания, в автоматично увеличаване на възнагражденията, това няма да подобри нито бизнес средата, нито конкурентоспособността, нито ще си говорим за индустриален растеж, а за икономически растеж на потреблението, което не е добре за страната ни“, каза тя.