За 2025 г. или за 2026 г. ще е процедурата по свръхдефицит срещу България?

Премиерът Румен Радев обяви по-рано днес, че България ще влезе в процедура по свръхдефицит и обвини за това предходното правителство. Финансовият министър от кабинета „Желязков“ Теменужка Петкова от ГЕРБ обаче е на мнение, че премиерът си служи с „лъжи и неверни интерпретации на определени факти и определени данни“.

„Процедурата по свръхдефицит не касае 2025 г., а касае 2026 г.“, заяви пред журналисти Петкова.

Според нея това се дължи на неприетия бюджет за 2026 г. и съответно Министерството на финансите не е представило доклад за напредъка по Националния фискално-структурен план, а разходите на служебното правителство са били в сериозни размери.

„За 2025 г. данните са такива, каквито са. Те са уточнени с Евростат – дефицитът за 2025 г. е 3,5% от БВП. Знаете, че България с други още 15 държави от ЕС се ползва с дерогация за увеличените разходи за отбрана. Прилагайки тази дерогация за разходите за отбрана, България за 2025 г. ще спази изискванията на Маастрихтските критерии от 3%“, каза Петкова. 

Тя категорично отхвърли твърденията на Радев, че страната е влязла с манипулирани данни в еврозоната. Петкова припомни, че данните, с които България беше приета в еврозоната, са за изпълнението на бюджета за 2024 г., а не на този от 2025 г., и те са проверени от Евростат и НСИ. „Сами разбирате, че няма как да има манипулация на тези данни“, каза още тя.

„Влизането на България в процедура за свръхдефицит сме го предрекли още през 2025 г., когато беше ясно, че бюджетният дефицит няма да е 3%“, каза съпредседателят на „Да, България“ и депутат от „Демократична България“ Иво Мирчев. Той заяви, че очакването към „Прогресивна България“ е да бъдат взети конкретни мерки и с бюджета за 2026 г. да се вмести в необходимите 3%, а не да бъде теглен нов дълг.

Според лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев изходът също не е в тегленето на нов дълг, а в приемане на бюджет с 3% дефицит. Тогава процедурата би била прекратена без последствия за България. „Трябва да се направи реалистичен ръст на приходите, реалистични разходи и да не вдигат заплати в бюджетната сфера с 50-60-70%, както беше направено с Бюджет 2025-а“, каза той.

Очаквано, според „Възраждане“ проблемът с дефицита се дължи на приемането на еврото, като Цончо Ганев повтори твърдението, че влизането в еврозоната е станало с „фалшиви данни“.

Каква е ситуацията с дефицита в България?

На 21 май Европейската комисия публикува най-новата си прогноза за икономическото развитие на държавите членки. В нея очакванията за дефицита на България са той да достигне 4,1% в края на 2026 г. и 4,3% през 2027 г. заради автоматичните механизми в социалните разходи и устойчивите разходи за отбрана до 2027 г. 

Дефицитът от 3,5% от БВП за 2025 г. ЕК обяснява с липсата на последователни компенсаторни мерки за нарасналите разходи за заплати в публичния сектор – особено в отбраната и вътрешната сигурност, както и ефекта от инвестиционните субсидии за „Български енергиен холдинг“, възлизащи на около 0,3% от БВП, допринесли допълнително за прекомерните разходки през 2025 г.

Фактите: кога може да бъде открита процедура за свръхдефицит?

Процедура по прекомерен дефицит може да бъде започната, ако държава членка е нарушила правилото за дефицит в рамките на 3% от БВП или има риск да го направи. Процедура може да започне и ако нивото на дълга е над 60% от БВП – каквато не е ситуацията в България.

На държавата се предоставят шест месеца (или три, ако нарушенията са сериозни), за да изпълни препоръки на Европейската комисия, които очертават пътя за свиване на дефицита в дадена времева рамка.

Държавите от еврозоната, които вече са били подлагани на санкции заради прекомерен дефицит или чието превишаване на праговите стойности е особено сериозно, могат в този момент да бъдат подложени и на по-строга санкция под формата на безлихвен депозит в размер на 0,2% от БВП.

След изтичане на крайния срок европейските власти оценяват предприетите от държавата членка мерки, за да прекратят или засилят процедурата в зависимост от това как се е справила страната.

Процедурата допуска и разширяване на крайния срок за взимане на мерки и корекции, както и преразглеждане на препоръките, ако финансовата ситуация в държавата е засегната от извънредни събития, извън контрола ѝ.

Какво представлява дерогацията за военни разходи?

На 8 юли 2025 г. беше активирана клауза, която позволява на държави членки да надвишат дефицита си над 3% - с до 1,5% от БВП, заради покупки на техника, боеприпаси, модернизация на армията или инфраструктура за отбрана. В този случай, въпреки че формално изискването за влизане в 3% от БВП не е спазено, държавата няма да бъде подлагана на процедура по прекомерен дефицит. Тази клауза важи в рамките на 4 години и се отнася само за разходите за отбрана и сигурност. Многократно именно тя беше използвана от правителството на Росен Желязков като аргумент защо държавата няма да влезе в процедура по свръхдефицит въпреки надвишаването на дефицита с 0,5% за 2025 г. Фискалният съвет също обяви, че процедура няма да бъде задействана за миналата година въпреки лекото излизане извън финансовата рамка.  

В годишния доклад на финансовото министерство за напредъка по изпълнението на средносрочния фискално-структурен план на България за периода 2025-2028 г. се уточнява, че позволеното отклонение до 1,5% от БВП от одобрения план за нетните разходи се измерва спрямо 2021 г. Тя се приема за референтна година, тъй като е последната преди появата на извънредните обстоятелства, водещи до активиране на дерогацията.

Клаузата беше активирана първоначално за Белгия, България, Гърция, Дания, Естония, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Хърватия и Чехия. Към днешна дата държавите вече са 17, след като през октомври 2025 г. беше задействана и за Германия, а през февруари 2026 г. – и за Австрия. 

В крайна сметка от доклада на ЕК, който ще бъде оповестен другата седмица, ще стане ясно дали европейските власти са взели предвид дерогацията по отношение на бюджета за 2025 г. и дали процедурата ще бъде задействана заради риска от надвишаване на дефицита през 2026 г., или точно обратното.