Кристин Лагард защити повишаването на лихвите от ЕЦБ и очерта три икономически сценария

Гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард защити решението на регулатора да повиши лихвите, като заяви, че това е наложително и при трите различни сценария, съобщава Euronews.

ЕЦБ повиши лихвените си проценти с 0,25 процентни пункта за първи път от три години поради продължаващата война в Близкия изток. Това е първото увеличение на лихвите на банката от 2023 г. насам, когато тя ги повиши в отговор на покачващите се цени на енергията, причинени от войната на Русия в Украйна.

„Войната генерира инфлационен натиск и решението за повишаване на лихвените проценти е ясно в редица сценарии, очертаващи как шокът може да се развие и да повлияе на средносрочните перспективи за еврозоната“, заяви Лагард след заседанието на регулатора.

Последиците от конфликта в Близкия изток, който започна през февруари, се отразиха в цяла Европа. Временното затваряне на Ормузкия проток доведе до рязко покачване на цените на петрола и газа, което имаше огромно въздействие върху европейските вносители.

Повишаването на лихвите от ЕЦБ бележи ясен обрат на цикъла на облекчаване, който определяше подхода на банката през по-голямата част от 2025 г. Инфлацията в еврозоната достигна 3,2% през май, най-високото ниво от септември 2023 г., обусловена от 10,9-процентния скок в цените на енергията.

Икономиката на Европейския съюз (ЕС) се сви с 0,2% през първото тримесечие на 2026 г., което накара икономистите да предупредят за период на „стагфлация“, при който слабият растеж се съчетава с ускорена инфлация и влошаващо се потребителско доверие.

Според последните европейски икономически прогнози, публикувани в края на май, се очаква растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС да се забави от 1,1% през 2026 г. до 1,4% през 2027 г., докато инфлацията се очаква да се ускори до 3,1% през 2026 г., след което да се охлади до 2,4% през 2027 г.

Три сценария на ЕЦБ

Лагард ясно заяви, че институцията не следва конкретна траектория на лихвените проценти.

„Нашите решения относно лихвените проценти ще се основават на оценката ни за инфлационните перспективи и рисковете, свързани с тях, в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, както и на динамиката на базовата инфлация и силата на пренасянето на паричната политика“, заяви тя.

ЕЦБ прогнозира три краткосрочни възможни сценария: лек, неблагоприятен и тежък.

По-мекият сценарий включва „нормализиране на цените на петрола по-бързо, отколкото в базовия сценарий“, което предполага по-бързо забавяне на инфлацията, която би паднала под целевите 2 процента през 2027 и 2028 г., докато растежът на БВП би се възстановил малко по-рано и по-стабилно, отколкото в базовия сценарий“, обяснява ЕЦБ.

В тази ситуация ръстът на БВП ще се повиши от 0,8% през 2026 г. до 1,4% през 2027 г., докато инфлацията ще се охлади от 2,9% през 2026 г. до 1,8% през 2027 г.

Неблагоприятният сценарий, междувременно, предполага, че цените на енергията ще продължат да се покачват, което ще увеличи несигурността и негативните ефекти, като същевременно ще доведе до по-силни косвени и вторични ефекти върху инфлацията. Ръстът на реалния БВП ще достигне 0,7% през 2026 г. с покачване до 0,9% през 2027 г., докато инфлацията ще достигне 3,3% през 2026 г. и 3% през 2027 г.

При тежкия сценарий ЕС ще се сблъска с по-силен и продължителен шок в цените на енергията, като растежът на реалния БВП ще се забави до 0,5% през 2026-27 г., преди да се възстанови малко по-бързо през 2028 г.