Решенията на водещи банки за лихвите ще бъдат във фокуса на пазарите тази седмица

Започва поредна седмица, белязана от войната на САЩ и Израел в Иран и причиненото от нея покачване на енергийните цени и ускоряване на по-широката инфлация. Въпреки че бе сключено крехко временно примирие между Вашингтон и Техеран, което охлади цените на петрола, напрежението отново се покачи през последните дни, засилвайки енергийните разходи и страховете от трайно завръщане на ценовия натиск. На този фон някои от водещите централни банки в глобален мащаб ще трябва да вземат поредно трудно решение за лихвените проценти.

От Вашингтон през Лондон до Токио централните банкери са напът да покажат доколко са обезпокоени от завръщането на цената на петрола около нивото от 100 долара за барел. В рамките на три последователни дни паричните власти от държавите в Г-7 ще обявят решенията си за лихвените проценти, като серията започва в сряда с Федералния резерв на САЩ, следван от Английската централна банка (АЦБ) и Японската централна банка (ЯЦБ). Решенията им вероятно ще разкрият различна степен на загриженост относно риска от нова вълна на инфлация, предизвикана от поскъпването на енергийните суровини, макар че засега не се очаква нито една от тях да предприеме незабавни действия.

В комбинация със сигнала на Европейската централна банка (ЕЦБ) от миналата седмица, че е готова отново да повиши лихвените проценти при необходимост, пазарните очаквания сочат възможност за нови увеличения още през септември от страна на повечето централни банки в тази група, въпреки че икономистите остават по-предпазливи в прогнозите си.

Междувременно икономистите и инвеститорите ще очакват и първите данни за ценовия натиск в еврозоната през юли.

Ето какво ще движи пазарите през следващите дни.

Войната в Иран и цената на петрола

Цената на петрола се понижава рязко в понеделник, след като САЩ и Иран преустановиха взаимните атаки, което намали напрежението в петмесечния конфликт. Към 10:35 ч. българско време фючърсите върху сорта Брент поевтиняват с 5,9% до 91,07 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 5,56% до 84,34 долара за барел.

След 13 дни удари срещу Ислямската република САЩ преустановиха военните действия в петък, което породи въпроси каква ще бъде следващата стъпка на американския президент Доналд Тръмп. Междувременно иранската армия съобщи, че Техеран също е прекратил ответните си действия.

Преди паузата в американските военни операции Тръмп допусна възможността за значително засилване на атаките, продължавайки серията си от предупреждения за ескалация. Миналата седмица той заяви пред Axios, че обмисля „мащабна атака“.

Трафикът през ключовите морски пътища остава значително под обичайните нива, което показва, че компаниите продължават да действат предпазливо. Според данни на Kpler в неделя през Ормузкия проток са преминали едва осем товарни кораба - предимно по-малки танкери за петролни продукти и кораби за насипни товари.

Английската централна банка

Очаква се Английската централна банка да запази лихвените проценти без промяна на предстоящото си заседание в четвъртък, докато се опитва да намери баланс между риска от по-високи енергийни цени, отслабващия пазар на труда и мудния икономически растеж. На 30 юли финансовата институция ще представи и новите си макроикономически прогнози.

„Дори при ускоряване на инфлацията, свързана с енергоносителите, това не е среда, в която АЦБ би трябвало да повишава лихвите“, коментира пред Bloomberg Зара Ноукс, глобален пазарен анализатор в JP Morgan Asset Management. „Допълнително затягане на паричната политика би рискувало ненужно да натежи върху икономическата активност в момент, когато несигурността около вътрешната политика остава висока“, добавя тя.

Публикувани миналата седмица данни показаха, че инфлацията във Великобритания се е забавила до най-ниското си ниво за повече от година благодарение на поевтиняването на автомобилните горива и храните. За миналия месец годишният показател възлиза на 2,6% след ръста от 2,8% през предходния месец и отбелязва най-ниското ниво от март миналата година насам.

Това облекчение обаче може да се окаже краткотрайно, тъй като подновяването на военните действия в Близкия изток повишава отново цените на енергоносителите. Очаква се инфлацията отново да се ускори през юли и след 13-процентното увеличение на ценовия таван за битовите сметки за електроенергия и газ.

Федералния резерв

Решението на централната банка на САЩ за лихвените проценти на 29 юли се очаква с по-голямо напрежение, отколкото мнозина прогнозираха, след като данните за потребителската инфлация в САЩ през юни се оказаха значително по-слаби от очакванията. Впоследствие обаче фокусът се измести към подновената ескалация на напрежението в Близкия изток.

Последвалият скок в цените на петрола засили очакванията, че някои членове на паричния орган вероятно ще изразят несъгласие с настоящата политика и ще се обявят в подкрепа на незабавно увеличение на разходите по заемите. Това също така предизвика широки спекулации дали новият председател на Фед Кевин Уорш може да изненада инвеститорите с решение за повишаване на лихвите.

„Американската икономика преминава от сценарий на „по-високи лихви за по-дълго време“ към сценарий на „по-висока несигурност за по-дълго време“ и именно това може да се окаже по-сериозното предизвикателство както за Фед, така и за финансовите пазари“, коментира Денис Шен, преподавател по финанси в Международното училище по мениджмънт в Берлин.

Японската централна банка

Миналата седмица стана ясно, че ключовият показател за инфлацията в Япония се е повишил за първи път от три месеца насам, което вероятно ще запази устрема на Японската централна банка (BOJ) към ново повишение на лихвените проценти по-късно тази година.

Индексът на потребителските цени (CPI), който изключва пресните храни, се е повишил с 1,6% през юни спрямо същия месец на миналата година. Данните съответстват на средната прогноза на икономистите, анкетирани от Bloomberg.

Това подкрепя аргументите на паричния орган да продължи с постепенното повишаване на лихвените проценти, след като миналия месец увеличи основната лихва до най-високото ѝ ниво от 1995 г. насам. Въпреки това пазарните очаквания са, че ЯЦБ ще запази лихвените проценти без промяна на заседанието си на 31 юли. Представителите на банката обикновено предпочитат първо да оценят ефекта от последното си решение, преди да предприемат нова промяна в паричната политика. Освен това те трябва да балансират инфлационния натиск с предпочитанията на правителството на министър-председателя Санае Такаичи за по-стимулираща икономическа политика.

Според анкета на Bloomberg около половината от анализаторите, следящи ЯЦБ, очакват следващото увеличение на разходите по заемите през декември, докато още 40% прогнозират такъв ход още през октомври.

Инфлацията в еврозоната

В последния ден от седмицата Евростат ще оповести предварителната си оценка за инфлацията в еврозоната през юли – само няколко дни, след като представителите на ЕЦБ предпочетоха да запазят търпение и да оставят лихвените проценти в региона без промяна.

През юни ценовият натиск се охлади с по-рязък от очаквания темп до 2,8% спрямо отчетените 3,2% месец по-рано. Най-слаб ръст на потребителските цени бе отчетен в Швеция - 1%, следвана от Чехия с 1,1% и Дания с 1,8%. На другия полюс бяха Румъния, където инфлацията достигна 9,2%, Литва с 5,4% и България с 5,2%. Така страната ни остана сред държавите членки с най-бърза годишна инфлация в евроблока.

Още данни от Стария континент

През тази седмица се очакват още ключови икономически данни, като за Европа седмицата започва с доклада на германския институт Ifo за бизнес климата в страната през този месец. Във вторник ще бъдат оповестени данни за пазара на труда във Франция.

В четвъртък инвеститорите ще получат информация за брутния вътрешен продукт (БВП) на Германия, Франция, Испания и цялата еврозона през второто тримесечие. В същия ден се очакват докладите за ценовия натиск в Германия и Испания през този месец, а в петък ще бъдат публикувани данни за френската инфлация.

Икономиката на САЩ

През следващите дни инвеститорите ще получат още информация за това как се представя американската икономика, като във вторник се очакват данни за търговския баланс и заетостта, както и докладът на Consumer Board (CB) за потребителските настроения през този месец.

В сряда ще бъде оповестен докладът за петролните запаси в страната, а в четвъртък по традиция ще бъдат изнесени данните за молбите за държавни помощи при безработица. В същия ден пазарите ще получат информация за БВП на страната през второто тримесечие, както и за предпочитания от Фед измерител на инфлацията – ценовия индекс на разходите за лично потребление (РСЕ).

В петък ще бъде публикувано проучването на Мичиганския университет за потребителските настроения и очаквания за инфлацията през този месец.

Сезонът на отчетите

Разгръщането на инфраструктурата за изкуствен интелект (AI) в САЩ ще бъде във фокуса на вниманието тази седмица, тъй като предстои някои от най-големите технологични компании в света да публикуват последните си финансови резултати. Но това, което Amazon, Apple, Microsoft и Meta Platforms ще кажат за разходите си за изкуствен интелект, вероятно ще бъде по-интересно за инвеститорите от самите финансови резултати, които ще представят тази седмица.

Миналата седмица Alphabet значително надмина очакванията на анализаторите, но акциите на компанията поевтиняха, след като собственикът на Google и YouTube повиши прогнозата си за разходите за инфраструктура за изкуствен интелект. Технологичните компании набират капитал чрез продажба на акции и емитиране на дълг, за да финансират изграждането и експлоатацията на центрове за данни за AI, което поражда опасения сред инвеститорите дали тези инвестиции ще се изплатят.

Инвеститорите ще следят внимателно за актуална информация относно усилията на компаниите от „Великолепната седморка“ да превърнат изкуствения интелект в източник на приходи. Meta, която ще публикува резултатите си в сряда, планира да стартира облачен бизнес, чрез който може да предлага на пазара излишния си изчислителен капацитет или достъп до своите AI модели. Amazon, която ще оповести резултатите си в четвъртък, вече увеличава цените за клиенти, които наемат хардуер, необходим за обучението и работата на AI модели.

Капиталовите разходи на технологичните гиганти имат значение и за акциите на производителите на чипове, памет и системи за съхранение на данни. Макар напоследък тези книжа да загубиха част от инерцията си, те остават сред най-добре представящите се на фондовия пазар през тази година.

Предстои финансовите си резултати да публикуват и редица доставчици на хардуер за изкуствен интелект, сред които Seagate Technology, Qualcomm и Arm Holdings.

Събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион

Що се отнася до Азиатско-Тихоокеанския регион, сред акцентите във вторник ще бъдат данните за инфлацията в Япония, а в сряда се очаква докладът за ценовия натиск в Австралия през второто тримесечие.

В петък ще бъдат оповестени данни за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) за Китай през юли, както и за индекса на цените на производител в Австралия за периода от април до юни. В същия ден японските власти ще публикуват информация за индустриалното производство и за ценовия натиск в столицата Токио.