Световната банка: Две трети от икономиките по света са засегнати от войната с Иран

Световната банка понижи прогнозите си за глобалния икономически растеж за тази година и заяви, че две трети от икономиките са отчели влошаване на перспективите, тъй като войната в Близкия изток нарушава търговските потоци и повишава цената на вноса.

Световната икономика ще се разшири с 2,5% през 2026 г., съобщава Bloomberg, цитирайки базираната във Вашингтон международна финансова институция. Това е по-малко от януарската прогноза за ръст от 2,6% и би представлявало най-слабият икономически резултат, откакто пандемията от Covid-19 предизвика глобална рецесия през 2020 г.

Скокът в цените на енергията след старта на американско-израелските въздушни удари срещу Иран през февруари води до ускоряване на инфлацията и вреди на страните, които зависят от вноса на горива. Банката прогнозира, че средната цена на суровия петрол сорт Брент ще бъде 94 долара за барел тази година, което е с около 50% повече от прогнозата ѝ през януари.

„Това е най-големият шок в доставките от над 50 години“, посочва главният икономист Индермит Джил. „Ако конфликтът продължи, следващото нещо, което ще бъде засегнато, са цените на храните“, добавя той.

Банката заяви, че рисковете за перспективите ѝ са насочени надолу. Глобалният растеж може да спадне до 1,3% за тази година, ако „прекъсванията в енергийните доставки се окажат по-сериозни от предполагаемото и бъдат съпроводени от значителен финансов стрес“.

Очаква се американската икономика да нарасне с 2,2% тази година, като подобна оценка беше споделена и през януари. Перспективата за Китай е ревизирана надолу от ръст в размер на 4,4% до разширяване от 4,2%.

Световната банка очаква глобалната инфлация да се ускори до 4% за тази година от 3,3% през 2025 г. и да достигне 4,4% в случай на продължителна война.

Развиващите се икономики са особено силно засегнати от повтарящите се сътресения през последните няколко години. С изключение на Индия и Китай, доходите на глава от населението в тези страни са загубили позиции спрямо по-богатите държави след пандемията и вероятно няма да се възстановят преди 2028 г.

Голяма част от надеждата за по-светли глобални перспективи през следващото десетилетие ще зависи от изкуствения интелект и способността му да повишава производителността. Това би могло да обърне структурното забавяне на икономиката и потенциално да превърне следващото десетилетие в „златна ера за създаване на работни места и растеж“, посочва банката.

Въпреки това, всяко положително въздействие може да не е равномерно разпределено между развитите и развиващите се икономики, като последните отчитат „по-слаба цифрова инфраструктура и умения, както и по-слабо излагане на работните места на изкуствения интелект“.