Кристалина Георгиева: Еврозоната трябва да затегне фискалните политики

Страните от еврозоната трябва да затегнат фискалните си политики, а не да ги разхлабва допълнително в отговор на енергийната криза. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, цитирана от Euronews.

 „Серия от последователни шокове доведе до фискални действия в защита на потребителите и бизнеса и това, за съжаление, създаде очакване, че когато има шок, ще има разширена подкрепа“, заяви Георгиева. „Предупреждаваме, че живеем в свят, който е по-склонен към сътресения. Трябва да очакваме, че ще има още сътресения и трябва да бъдем много внимателни как разпределяме оскъдните публични ресурси, като осъзнаваме, че това няма да е последният път, когато това ще е необходимо“, предупреждава тя.

Италианският премиер Джорджа Мелони е начело на тези политици, които искат облекчаване на фискалните правила. В писмо до председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в края на май Мелони поиска да се използва допълнителна гъвкавост за справяне с енергийната криза.

В отговор Брюксел обяви, че гъвкавост може да бъде предоставена само в рамките на настоящата рамка, което позволява 0,3% от предвиденото увеличение с 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на разходите за отбрана да бъдат пренасочени към енергетиката.

Георгиева заяви, че МВФ „много би искал да види как страните са дисциплинирани в начина, по който използват тази гъвкавост, особено страните с високи нива на дефицит“.

МВФ приветства последните действия на ЕК и посочи какво трябва да направят страни с висок дълг като Италия.

С изключение на Германия, фондът препоръчва „подобряване на структурното първично салдо с около 3 процентни пункта от БВП между 2025 и 2031 г. - допълнителни 1,3 процентни пункта над базовата линия, най-вече за страни с високи нива на задлъжнялост“.

С други думи, МВФ призовава за структурна фискална консолидация страните от еврозоната с допълнителни усилия за държавите с висок дълг.