Уорш току-що премина първия си тест за независимост във Федералния резерв

Новият председател на Федералния резерв Кевин Уорш изпълни най-важната си задача на заседанието за определянето на лихвените проценти в сряда: той показа на американската общественост, че не е послушен чиновник, готов да се подчинява на президента Доналд Тръмп, който го номинира и който отдавна настоява за рязко облекчаване на паричната политика. Още е рано, но това е окуражаващ знак, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

След като запази лихвите без промяна в диапазона 3,5%-3,75%, Уорш многократно подчерта желанието си да върне инфлацията към целта на Фед от 2%.

„Ангажиментът да го постигнем е силен, единодушен и недвусмислен“, каза той пред журналисти. „И това, мисля, е важен сигнал. Изоставахме пет години, но ще поправим това.“

Макар на пресконференцията след заседанието да обяви и създаването на работни групи за преоценка на начина, по който Фед функционира, ръководителят му каза, че целта за инфлация от 2% е извън обхвата на този проект.

Нищо от това не звучеше като думите на централен банкер, който се готви да намали разходите по заемите, за да се хареса на държавния глава, който е призовавал за лихви от „1% и дори по-ниски“. Това би трябвало да е очевидно, при положение че индексът на потребителските цени се е повишил с 4,2% на годишна база, но натискът на Тръмп за стимулиране на икономиката принуждава наблюдателите на Фед да обмислят дори нелогични сценарии. Потвърждението на Уорш, че базовите икономически принципи все още важат, е важно, защото доверието към банката е ключово за ефективната парична политика.

Позовавайки се на колегите си от Комисията по операциите на открития пазар (FOMC), определяща лихвите, Кевин Уорш каза още, че пазарът на труда изглежда „стабилен“ и че „според някои той дори се подобрява“. Отново не бихте казали това, ако подготвяте пазара за намаления на лихвите, каквито Тръмп желае.

Уорш говори в ден, в който новите икономически прогнози на Фед показаха, че половината от останалите 18 членове на комисията очакват повишения на лихвите до края на годината - ход, който може да е разумен, но би предизвикал гнева на президента в социалните мрежи. Самият Уорш не представи собствена прогноза (и изглежда би бил щастлив да премахне този инструмент от комуникационния арсенал на централната банка). Но той не възрази сериозно срещу съдържанието на прогнозите, като само отбеляза, че икономическите условия се променят и комисията ще ги преразгледа на следващото си заседание след по-малко от два месеца.

Може да се заключи, че Уорш звучеше като политик, който е леко „ястребово“* настроен, но същевременно готов да признае, че бъдещото развитие на икономиката е несигурно. И така го възприеха и пазарите: трейдърите напълно включиха в залозите си повишение на лихвите през октомври, а доходността по двугодишните американски държавни облигации достигна най-високото си ниво от февруари 2025 г.

Съществува и една алтернативна, малко по-„гълъбова“ интерпретация на думите му, която си струва да се отбележи. Първо, той внимателно подчерта, че се фокусира „върху лявата страна на десетичната запетая“, когато тълкува инфлационната цел от 2%. Едва ли това означава, че инфлация от 2,9% е приемлива, а 2,3% - допустима. (В интервю от 2023 г. той обясни: „Не бихме могли да различим дали инфлацията е 1,7%, 2% или 2,3% в САЩ или Великобритания, защото не я измерваме с такава точност“, и каза, че предпочита „диапазони вместо точкови оценки“.)

Той също направи няколко препратки към производителността. Подчерта, че има отворени въпроси дали повишаването на производителността чрез изкуствения интелект (AI) може да доведе до забавяне на инфлацията при предлагането. FOMC дори включи споменаване на производителността в официалното си изявление, а Уорш по-късно подчерта, че той и колегите му смятат, че „силният растеж, воден от производителност, не е нещо, от което се страхуваме, а нещо, което приветстваме“.

Ако приемете това и сте склонни да толерирате инфлация от малко над 2%, тогава Кевин Уорш е очертал възможен път към намаляване на лихвите в края на 2026 или началото на 2027 г., но само ако инфлацията се развива благоприятно дотогава. Можете да спорите с логиката на тази теза, но тя е поне интелектуално защитима по начин, по който крайната „гълъбова“ линия на Тръмп никога не е била.

Неприязънта на Уорш към „forward guidance“ (предварителните насоки за паричната политика) го кара да оставя точните си възгледи за бъдещето отворени за интерпретация. Това може да създава известно объркване на пазарите, но му дава и свобода да изчака, преди да влезе в публичен сблъсък с държавния глава.

През първата година от втория си президентски мандат Тръмп се подиграваше на ръководството на Фед, използваше Министерството на правосъдието срещу институцията и агресивно се стремеше към реформа на състава ѝ, за да постигне по-облекчена парична политика. Бившият председател на Фед Джером Пауъл направи много, за да запази независимостта и достойнството на паричния орган. В първата си пресконференция Кевин Уорш беше „недвусмислен“ (за да използваме неговия собствен термин от сряда), че ще защитава основните ценности на институцията в служба на ценовата стабилност и максималната заетост. Независимо дали в крайна сметка ще насочи политиката в по-ястребова посока, това е посланието, което американската общественост наистина трябваше да чуе.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.