Китайският промишлен износ засилва натиска върху производителите в Източна Европа

Китайските производители засилват присъствието си на пазарите в Централна, Източна и Югоизточна Европа, като все по-успешно конкурират европейските компании при доставките на промишлени стоки, показва проучване на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw), цитирано от АПА.

Според анализа Китай вече не разчита основно на износ на евтини потребителски стоки, а все по-активно доставя машини, батерии, електромобили и други промишлени продукти, които изместват продукцията на европейските производители.

Проучването сочи, че китайските компании се налагат най-вече в секторите с ниска и средна технологична сложност, където цената е основният фактор за конкурентоспособност. Високотехнологичните отрасли в държави като Полша, Словакия и Унгария засега остават по-слабо засегнати, с изключение на фармацевтичната индустрия.

Делът на Китай във вноса на страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа е нараснал от под 1 на сто в средата на 90-те години до двуцифрени стойности в момента. Най-висок е той в Сърбия – 15,9 на сто, следвана от Турция с 13,7 на сто и Чехия с 11,2 на сто. И трите държави поддържат търговски дефицит с Китай и са сред основните получатели на китайски инвестиции в региона.

В редица страни промишлените стоки вече формират по-голямата част от китайския внос в сравнение с потребителските продукти. Такава тенденция се наблюдава и в България.

Според данните на института делът на китайските промишлени стоки в общия внос на България от държави извън Европейския съюз се е увеличил от 19 на сто през 2014 г. до 46 на сто през 2025 година. По стойност вносът на промишлени продукти от Китай в страната почти се е учетворил за десет години.

В Сърбия китайските доставчици вече осигуряват 27 на сто от промишления внос, а в Турция – 24 на сто. В Чехия и България този дял достига по 17 на сто.

Проучването отбелязва и високия дял на китайския внос в Словения, като посочва, че това вероятно се дължи на пренасочването на стоки през пристанище Копер към други държави от Европейския съюз.

Според авторите на анализа европейските производители трудно могат да се конкурират с китайските компании по отношение на производствените разходи и затова трябва да насочат усилията си към по-високотехнологични и висококачествени продукти.

От виенския институт предупреждават, че досегашният модел на конкурентоспособност, основан на сравнително евтино промишлено производство, е под все по-силен натиск.

В същото време мозъчният тръст отбелязва, че европейските предприятия се възползват от по-евтините междинни продукти от Китай, а потребителите – от по-ниските цени, които допринасят и за ограничаване на инфлацията.

Според проучването европейската политика е изправена пред предизвикателството едновременно да защити конкурентоспособността на европейската промишленост и да намали стратегическата зависимост от външни доставчици, без да се изгубят ползите от по-достъпните китайски продукти.

(БТА)