Изтеглянето на войските на САЩ хвърля сянка върху редица германски градове

В озеленения квартал Нероберг във Висбаден голям брой приходящи американци наемат апартамента на Биргит Буг с подово отопление и балкон. Наемателите обикновено остават две до три години, докато работят в близкия команден пункт на американската армия в германския град, пише Bloomberg.

Тази ситуация се задържа в продължение на десетилетие, но след като бившите обитатели се завръщат в Юта през октомври, просторният апартамент остава празен в продължение на пет месеца. Това е показателно за ефектите от заплахите на американския президент Доналд Тръмп за изтегляне на войските от Германия и как вече се разпространяват в други градове, които са били домакини на американски военни в продължение на десетилетия.

„След като последните наематели се изнесоха, ни стана ясно, че е налице несигурност сред потенциалните наематели от САЩ“, коментира 61-годишната Буг. „Докато Тръмп е на власт, всичко е възможно“, добавя тя.

Макар и значително намаляло след падането на Берлинската стена през 1989 г., присъствието на американските военни е постоянно в Германия от края на Втората световна война. Войските, оръжията и командните центрове представляват осезаема връзка в НАТО и все още са важна подкрепа за общностите в сърцето на Европа.

Около 37 000 войници все още са постоянно разположени в Германия, втората по големина задгранична дислокация на американската армия след Япония. Съоръженията включват гигантската военновъздушна база „Рамщайн“, най-голямото военно медицинско заведение извън САЩ, гарнизон в Бавария и щабквартирата на армията за Европа и Африка във Висбаден.

Сега заплахата от по-нататъшно свиване на войските се сблъсква с упорития икономически проблем на Германия, свързан с цените на енергията, които скочиха рязко в резултат на атаките, водени от САЩ срещу Иран, и нахлуването на Русия в Украйна.

Антагонистичното отношение на Тръмп към Европа - и по-специално Германия - е редовно демонстрирано, разпалвайки безпокойство в общности, които разчитат на американските разходи за отбрана. В опит да изглади напрежението на срещата на върха на Г-7 във Франция по-рано този месец, канцлерът Фридрих Мерц подари на Тръмп фланелка на националния футболен отбор на Германия с името на президента на гърба.

Подаръкът в известен смисъл беше отговор на критиките на германския консерватор към САЩ през април за това, че са били „унижени“ в преговорите за прекратяване на огъня с Иран. Тръмп отговори с публикация в социалните платформи за изтеглянето на войските, което изглеждаше като „форма на дребно отмъщение“, посочва Бен Ходжис, бивш командващ генерал на американската армия в Европа.

„Моето разочарование беше свързано с липсата на каквото и да е обяснение“, изтъква Ходжис, който живее във Франкфурт. „Каква е стратегията тук, освен наказване на канцлера?“.

Ходжис олицетворява миналите отношения между Германия и американските военни. След като започва отвъдграничната си кариера близо до пристанищния град Бремен през 1981 г., той завършва активната си служба във Висбаден през 2017 г. и решава да остане в Германия.

От дома си във квартал Вестенд, пенсионираният генерал може да види историческата сграда на IG Farben, символ на споделената история на страните. Бившият щаб на химическия гигант, създал отрова за нацистките лагери на смъртта, е служил като пункт на американските военни до 90-те години на миналия век.

Като част от мирния дивидент от края на Студената война, комплексът е върнат на Германия и се превръща в кампус за студенти, изучаващи философия, история и теология.

Споровете относно американските войски ескалират в момент, когато Германия инвестира в създаването на най-силната конвенционална армия в Европа и полага основите за възраждане на наборната военна служба, спорна тема за страна, която възприема пацифизма след Втората световна война. Несигурността относно променящия се отбранителен пейзаж на страната може да се усети особено силно във Вилзек.

Малкият град в северна Бавария, близо до чешката граница, е домакин на полк с близо 5000 войници, готови да защитават НАТО, ако е необходимо. Силите се  обучават с конвенционални оръжия, включително бойни машини, и са начело на тестването на дронове .

Заплахата за изтегляне на американски войници виси над кмета на Вилсек Торстен Гредлер още от първия му ден на пост в началото на май. Когато разбрал за проблема чрез местните медии, той се „шокирал“. Без официална информация, Гредлер ежедневно претърсва интернет за новини, които биха могли да опустошат общността.

Кметът на Вилсек изчислява, че като се включат и семействата, по-широкият регион е дом на приблизително 30 000 американци, повече от една трета от които биха могли да напуснат, ако САЩ изтеглят войските си.