Всички големи рафинерии в Централна Русия са ударени от украински дронове

Майските планове за "далекобойните санкции" се изпълняват "до голяма степен изцяло", каза украинският президент Володимир Зеленски в своето обръщение за 1547-ия ден от пълномащабната война. Той посочи, че основните цели са рафинерии, петролни бази и военни предприятия. В нощта срещу 21 май беше подпалена още една рафинерия - собственост на "Роснефт" в Сизран. Съоръжението е с капацитет за преработката на около 9 млн. тона петрол годишно и е от ключово значение за снабдяване с горива в Самарска област. 

Руското Министерство на отбраната съобщи за 121 свалени дрона над Русия и окупирания Крим.

Според източници на Ройтерс реално всички големи рафинерии в централните части на Русия са спрели или с намален обем на работа след атаките на украинските дронове. Те са с общ капацитет за преработка на 83 млн. тона петрол годишно, или 283 хил. тона на ден.  Това е около четвърт от общия капацитет за преработка на петрол в Русия.

Украйна започна да атакува петролни съоръжения по-активно от края на март, когато САЩ отмениха част от санкциите си срещу руския петрол. Сред поразените е втората по големина рафинерия в Русия - КИНЕФ в Ленинградска област, която има капацитет за преработката на 20 млн. тона петрол годишно. След удара по Московска област спря работата и на основната рафинерия, доставяща горива за Москва.

По данни на Bloomberg към края на април капацитетът за преработка на петрол в Русия е на най-ниското ниво от 2009 година. Агенцията базира своите изчисления само на потвърдените с геолокализирани видеа поражения.

Руски съд отхвърли иск за обезщетение за разрушения на петролна база в Анапа

Руски съд отказа искане за изплащане на застраховка на собственик на петролна база, атакувана от дронове. Застрахователното дружество е заявило, че няма да плати, защото не е обявено военно положение, а собственикът е обжалвал това решение в съда. Но според властите пораженията по петролните съоръжения са в резултат от терористичен акт.

Съдът е постановил, че терористичните актове са изключени от застрахователните събития и компанията може и да не плати обезщетение, пише руското опозиционно издание The Moscow Times. Изданието отбелязва, че това решение може да позволи на застрахователните компании да откажат плащане на обезщетения за какъвто и да е удар, защото местните власти разглеждат атаките с дронове като тероризъм.

Кремъл обяви началото на специална военна операция, а не война, през февруари 2022 година.

Украйна се готви за разширяване на фронта на север

Русия планира да разшири фронта и да включи Беларус във войната, коментира още Зеленски в своето обръщение. Той отбеляза, че Украйна е увеличила защитата по границата с Беларус, както и че ще засили дипломатическите контакти, за да убеди Минск да не влиза във войната. "Със сигурност ще се защитим и сега наша задача е да подсилим нашата държава, така че всеки един от петте руски сценария за разширяване на фронта на север да не проработи", отбеляза украинският президент.

Русия и Беларус в момента извършват учение, което не беше обявено по-рано, и в което ще бъдат изстреляни ракети, предвидени за ядрени удари. Според оценки на Института за изучаване на войната (ISW) целите са две - отвличане на вниманието от липсата на значителни успехи на фронтовата линия и натиск към Запада да спре да подкрепя Киев.

Реакцията ще бъде разрушителна

НАТО внимателно наблюдава съвместните учения, които се провеждат в Русия и Беларус, заяви по време на брифинг генералният секретар на организацията Марк Рюте. Реакцията ни ще бъде разрушителна и те го знаят, допълни той на въпрос за използването на ядрено оръжие от страна на Русия в Украйна.

В същото време и САЩ извършиха успешен опит със своя ядрена ракета без бойна глава в учение, за което беше обяснено, че е планирано преди години.

Украйна съобщи за пълното изчистване на Купянск

Украинските военни съобщиха, че са унищожили всички руски позиции на територията на Купянск, бойни действия обаче се водят в покрайнините на града. Сводката на Генералния щаб на ВСУ за 1547-ия ден от войната (20 май) сочи за увеличаване на бойните действия в това направление след няколко седмици на затишие и са отблъснати седем атаки. Има леко повишение и на интензивността на действията и в Словянск.

Най-горещата точка остава Покровското направление с 35 атаки, но ожесточени са боевете и към Хуляйполе (29) и Костянтинивка (27).

Като цяло данните на ВСУ сочат, че през миналото денонощие са проведени 233 атаки спрямо 250 ден по-рано. От седмица интензивността на бойното поле е много висока - над 200 атаки средно на ден, но няма данни за пробиви. Русия е извършила и 98 въздушнни удара с 325 управляеми бомби по фронтовата линия и близките населени места. Извършени са и 3000 артилерийски обстрела, а използваните fpv-дрона надхвърлят 8900.

Украйна тества балони с горещ въздух за пренасяне на дронове

Руски военни кореспонденти обръщат внимание на тест с балон с горещ въздух, пренасящ дрон Hornet. Височината на полета е 8000 метра, което прави дрона недосегаем за повечето средства за унищожаване на дронове, а също така този начин на придвижване е практически евтин и увеличава далекобойността на дрона със стотици километри. При теста балонът изминава 42 км, при което батерията на дрона се разрежда само с 5%, отчитат анализаторите.

В момента Hornet, който използва изкуствен интелект за разпознаване и прихващане на цели, е сред най-използваните за удари със среден обсег - 100-120 км. Именно те се сочат като една от причините за липсата на успехи в пролетната офанзива на Русия.

Една от слабостите на този метод е дългата подготовка на полета на открито, което увеличава опасността от поражения за екипите, които изстрелват балоните.

ЕС ще обсъди "гласа на Европа" в преговори с Русия

През следващата седмица министрите на външните работи на ЕС ще разгледат варианти за преговарящ с Русия, пише Financial Times. Според източници на изданието се спрягат няколко имена - Марио Драги, Ангела Меркел, финландския президент Александър Стуб или неговия предшественик Саули Нийнистьо.

От Белия дом са съобщили на европейските лидери, че нямат против участието на европейци в преговорите за мир между Украйна и Русия, но според източник на FT не вярват това да помогне.

Досега Русия категорично отказваше да преговаря с Европа (а доскоро дори и с Украйна), като желанието на руския президент Владимир Путин е да се договори директно и единствено с американския президент Доналд Тръмп.

Ангела Меркел коментира наскоро, че няма покана да бъде "гласът на Европа", а и не смята, че е подходяща за това, защото вече не е на власт, намеквайки, че Русия не би обърнала внимание на представител, който няма силни властови позиции.

На 9 май Путин коментира пред руски медии, че би приел европейски преговарящ и посочи като подходящ 82-годишия Герхард Шрьодер - едни от най-приближените до Кремъл европейски лидери. След края на мандата си начело на Германия Шрьодер влезе в управлението на компанията на "Северен поток" и на "Роснефт", с което предизвика сериозни критики за конфликт на интереси в Германия.