ЕК рязко влоши прогнозата си за инфлацията у нас за тази година

Европейската комисия (ЕК) понижи очакванията си за икономическия растеж на Европейския съюз през 2026 г., след като конфликтът в Близкия изток предизвика нов енергиен шок, който ускорява инфлацията и отслабва икономическата активност, се посочва още в пролетната икономическа прогноза на институцията, предава БТА.

Според прогнозата растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС ще се забави до 1,1% през 2026 г. спрямо 1,5% през 2025 г. Това е понижение с 0,3 процентни пункта спрямо есенната прогноза на ЕК. За 2027 г. се очаква растежът да се ускори до 1,4%. През есентта на 2025 г. ЕК очакваше БВП на ЕС да нарасне с 1,5% през 2027 г.

За еврозоната прогнозата също е коригирана надолу – до 0,9% през 2026 г. и 1,2% през 2027 г. През есента ЕК очакваше икономиката да нарасне съответно с 1,2 и 1,4 през 2026 и 2027 г.

От своя страна през април Международния валутен фонд (МВФ) също коригира надолу очакванията си за ръст на икономиката на еврозоната до 1,1 и 1,2% през тази и идната година, след като през януари очакваше по-голям ръст с 0,2 процетни пункта и за двете години.

Европейската комисия отбелязва, че преди края на февруари (когато започнаха бойните действия на САЩ и Израел срещу Иран - бел. ред.) икономиката на ЕС е била на път да запази умерен темп на растеж при едновременно забавяне на инфлацията, но перспективата се е променила значително след избухването на конфликта.

Бойните действия предизвикаха едно от най-значимите прекъсвания на глобалните енергийни доставки в най-новата история - по-малко от пет години след енергийния шок, причинен от руската инвазия в  Украйна.

Фактическото затваряне на Ормузкия проток ограничи морските доставки на петрол и втечнен природен газ съответно с около 15% и 20%. Освен това атаките срещу енергийна инфраструктура в региона нанесоха сериозни щети, включително върху регионалния капацитет за рафиниране.

Поради това прекъсването на износа на рафинирани петролни продукти беше особено осезаемо, като се има предвид ролята на Персийския залив като основен център за рафиниране и ограничените възможности за пренасочване на износа на горива по алтернативни транспортни маршрути.

Между 27 февруари - деня преди американските и израелските атаки срещу Иран - цените на природния газ са се увеличили с 50%, а цените на суровия петрол с 65%.

Инфлацията в ЕС се очаква да достигне 3,1% през 2026 г., което е с един процентен пункт над предходната прогноза. През 2027 г. тя ще се понижи до 2,4%.

В еврозоната инфлацията се очаква да бъде на 3,0% през 2026 г. и 2,3% през 2027 г, след като в предишната прогноза  се предвиждаше 2% и за двете години

Според пролетната прогноза на ЕК рязкото поскъпване на енергийните суровини води до по-високи разходи за домакинствата и бизнеса, ограничава печалбите на компаниите и отслабва външното търсене. Потребителското доверие е спаднало до 40-месечен минимум заради опасенията от ускоряване на инфлацията и загуба на работни места.

Въпреки това потреблението се очаква да остане основен двигател на растежа. Бизнес инвестициите обаче вероятно ще бъдат ограничени от по-строги условия за финансиране, по-ниски печалби и засилена несигурност.

Европейската комисия посочва, че предприетите през последните години мерки за диверсификация на енергийните доставки, декарбонизация и ограничаване на енергийното потребление са подобрили устойчивостта на европейската икономика спрямо новия енергиен шок.

По отношение на пазара на труда институцията очаква растежът на заетостта да се забави до 0,3% през 2026 г., след увеличение от 0,5% през 2025 г. Според прогнозата равнището на безработицата ще се стабилизира около 6% през 2027 г.

Прогнозата предвижда и влошаване на публичните финанси. Бюджетният дефицит в ЕС се очаква да нарасне от 3,1% от БВП през 2025 г. до 3,6% през 2027 г. , което отразява слабата икономическа активност, по-високите разходи за лихви, мерките за смекчаване на въздействието от по-високите енергийни цени върху уязвимите домакинства и компании, както и увеличените разходи за отбрана.

Публичните инвестиции в ЕС ще се стабилизират на високи нива през 2027 г., въпреки приключването на плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Според прогнозите дългът на ЕС спрямо БВП ще нарасне от 82,8% през 2025 г. до 84,2% през 2026 г. и 85,3% през 2027 г.

В еврозоната се очаква показателят да се увеличи от 88,7% през 2025 г. до съответно 90,2% и 91,2% през 2026 и 2027 г. Това се дължи на по-високите първични дефицити и все по-неблагоприятната разлика между лихвените проценти и икономическия растеж.

До 2027 г. се очаква четири страни членки да имат дълг над 100% от БВП.

За Германия ЕК прогнозира икономически растеж от 0,6 през тази година и 0,9% през 2027 г. За Франция очакванията са за икономически ръст от 0,8% през 2026 г. и с 1,1% през идната година.  Единствената страна, която се очаква да отчете икономическо забавяне през тази година е Ирландия - с 1,2% след ръст от 12,3% през миналата година. Прогнозата е Дъблин  да се върне към растеж през 2027 г.

Заместник-председателят на ЕК и еврокомисар по икономиката Валдис Домбровскис заяви, че конфликтът в Близкия изток е предизвикал сериозен енергиен шок в момент на висока геополитическа и търговска несигурност.

Той подчерта необходимостта ЕС да запази временен и целенасочен характер на фискалната подкрепа, както и да продължи да намалява зависимостта си от вносни изкопаеми горива.

Според ЕК основният риск пред прогнозата остава продължителността на конфликта в Близкия изток и отражението му върху световните енергийни пазари. Институцията предупреждава, че по-продължителни смущения в доставките могат да доведат до допълнително ускоряване на инфлацията и по-слаба икономическа активност през 2027 г.

Предвид необичайно високата степен на несигурност - и стесняващия се прозорец за бързо нормализиране на доставките - базовата прогноза е допълнена с алтернативен сценарий, който предполага по-продължителни смущения.

При този сценарий цените на енергийните суровини се очаква да се повишат значително над базовите фючърсни криви, като достигнат пика си в края на 2026 г., преди постепенно да се изравнят с тях до края на 2027 г. В този случай инфлацията няма да се понижи, а икономическата активност няма да се възстанови през 2027 г., както е заложено в базовата прогноза. Освен това по-високите цени могат да накарат домакинствата и компаниите да намалят по-рязко потреблението и инвестициите си.

Продължаващото отслабване на търсенето на пазара на труда -  видимо в намаляващия брой свободни работни места и темповете на наемане - може да е сигнал  за по-отрицателно въздействие върху заетостта в бъдеще.

Несигурността около глобалните търговски политики и текущото пренареждане на геополитическите и търговските отношения също може допълнително да натежи върху доверието и икономическата активност.

По-бързото прилагане на структурни реформи, целящи да премахнат дългогодишни пречки пред растежа в ЕС, остава важен фактор, който повишава перспективите. Силните държавни инвестиции в сектори като отбраната и енергийния преход могат частично да компенсират слабостта в частния сектор. Изкуственият интелект представлява едновременно възможност и риск: повишаването на производителността може да подкрепи инвестициите в ЕС, но същевременно сътресенията на пазара на труда могат да потиснат търсенето, заключава ЕК в пролетната си прогноза.