Защо надделяват популистките тенденции в крайнодесния политически спектър

През последните години надделяват популистките тенденции в крайнодесния политически спектър, провокирани заради средствата за отбрана, което води до отпадане от други сектори, свързани със здравеопазване и социални дейности. Този коментар направи политологът Милен Любенов в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Традиционните партии, ориентирани около политическия център, все повече губят електорална тежест в Европа за сметка на крайнолевите и крайнодесните партии, особено на крайната десница. Тази поляризация е характерна за всички европейски държави, тъй като все повече на преден план изникват въпроси, свързани с т. нар. ефективна поляризация. Една от основните причини за нарастването ѝ е влиянието на социалните медии при мобилизацията на определени обществени групи“ посочи той.

Политологът отбеляза, че Италия и правителството на премиера Джорджа Мелони са пример за радикална, популистка формация, която влизайки в управлението, се преобразява идеологически, за да действа прагматично и да се съобразява с правилата на парламентарната демокрация.

По думите му същото се случи и в Нидерландия след победата на „Партия на свободата“ на Герд Вилдерс преди няколко години, когато се сформира за кратко правителство с нейно участие, но на последните избори тя отстъпи и това позволи да се създаде коалиция в десноцентристкия спектър.

„Страховете от крайнолевите и крайнодесните партии може би са преувеличени, тъй като традиционните партии съумяват да изграждат съюзи, с които да блокират възможността такава формация да влезе в управлението“, смята Любенов.

Според политолога европейските демокрации са пропорционални и плуралистични – за да се състави правителство, са нужни коалиции и в тях се съдържат буферите, с които може да се възприе такъв възход.

Любенов даде пример във Франция, като заяви, че дори кандидат на крайната десница да спечели президентските избори догодина, тя трудно може да постигне относително самостоятелно мнозинство в Националното събрание. „Това са вътрешни механизми в рамките на парламентарната демокрация, които показват, че крайнодясно управление изглежда невъзможно“, каза политологът.

Той обърна внимание, че крайни партии като „Национален сбор“ във Франция и „Партията на свободата“ в Нидерландия се отказаха от идеята за излизане на страните им от ЕС, и припомни, че само преди 15 години тази тема фигурираше в програмите им.

Според него по-умерената им позиция, особено по тази тема, обяснява електоралното им разширяване. „Затова, ако те отново поставят на дневен ред подобна реторика, това би ги маргинализирало допълнително“, смята Любенов.

Неговите очаквания са крайните партии в Западна Европа да възприемат прагматичен подход, ако влязат в управлението по примера на Италия.

Той е категоричен, че европейците съзнават, че Евросъюзът трябва да действа единно в несигурния свят. „Големият въпрос е дали оттук насетне ЕС ще продължи да действа като единен политически субект, или ще се стигне до процеси на дезинтеграция. Европейските граждани осъзнават, че съюзът трябва да действа единно в рамките на все по-несигурния свят“, анализира ситуацията на Стария континент Милен Любенов.

Защо в определени моменти се стига до сътрудничество в някои страни между крайната левица и крайната десница? Защо в европейското общество се чуват различни мнения за търсенето на мирно решение на конфликта в Украйна? Защо България е сред страните в ЕС с най-малък дял на гражданите, които виждат полза от членството в ЕС? Десет години след Brexit – какво следва?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.