Евробарометър: Несигурният свят поражда високи очаквания към членството в Евросъюза

Три четвърти от европейците смятат, че Европейският съюз е остров на стабилност в един несигурен свят и този дял представлява увеличение с 8 процентни пункта спрямо есента на 2025 г. и е вторият най-висок за последното десетилетие. На национално равнище стойностите по този показател варират от 94% в Португалия до 60% в Естония, като българските резултати са близо до средното ниво за ЕС – 72%.

Резултатите от най-новото проучване на Евробарометър по поръчка на Европейския парламент (ЕП) показват, че европейците възприемат Евросъюза като безопасен „пристан“ на фона на една геополитическа несигурност.

Анкетите на агенцията за проучвания и консултации Verian в периода между 9 април и 4 май в 27-те държави членки на ЕС са направени „лице в лице“, като в няколко държави (Кипър, Дания, Малта, Финландия и Швеция) са използвани и видео интервюта (CAVI). Проведени са общо 26 421 интервюта.

Европейците са все по-обезпокоени за състоянието на икономиката, но продължават да ценят високо мира, защитата и сътрудничеството в ЕС, както и качеството на живот, което той дава, е изводът на социолозите след проучването.

58% от европейците не са оптимисти за ЕС

Събитията в последно време засилиха песимизма на европейците за бъдещето на света - това е другата тенденция, която се наблюдава в отношението на европейците към политическия и икономическия съюз на Стария континент. 58% от европейците от ЕС са песимистично настроени (спрямо 38% оптимистично настроени). Песимизмът за бъдещето на света се е увеличил с 6 пр. п. от есента на 2025 г. насам. Общото настроение на гражданите се колебае между несигурност (44%) и надежда (43%), които са двата най-чести отговора, с които гражданите описват настроението си в момента.

Данните за България сочат, че 46% от анкетираните изразяват оптимистични нагласи за бъдещето на света, докато 44% са песимистично настроени. Най-често посочваната емоция, която описва настоящото емоционално състояние на българските респонденти, е надеждата (50%), следвана от несигурността (36%) и увереността (35%).

Полза от членството в ЕС

74% от европейците смятат членството в ЕС за полезно — това е рекордно високо ниво, достигнато само през 2025 г. Приносът на Евросъюза за защитата на мира и укрепването на сигурността е възприеман като основна и нарастваща полза от членството за 40%, при увеличение с 3 пр. п. спрямо пролетта на миналата година. Подобреното сътрудничество между държавите членки, което върви ръка за ръка с членството, е на второ място (34%).

В България 57% от анкетираните са на мнение, че членството в ЕС е от полза на страната, което я поставя на последно място сред държавите членки по този показател, след Франция и Австрия (и двете с 62%). Като основни и нарастващи ползи за България се открояват новите възможности за работа за българите (49%), следвани от приноса на Евросъюза за опазване на мира и укрепване на сигурността (29%). Подобреното сътрудничество между държавите членки (27%) остава на трето място по приоритет за българските респонденти.

„В период на глобална несигурност европейците все повече възприемат Европейския съюз като символ на стабилност. В един неспокоен свят това доверие е най-голямото предимство на Европа. То е свързано с ясното очакване да действаме решително, за да осигурим сигурност, просперитет и възможности за нашите граждани“, коментира председателката на Европейския парламент Роберта Мецола.

Очаквания към Евросъюза

За да укрепи позицията си в света, гражданите са на мнение, че Европейският съюз трябва да се съсредоточи върху отбраната и сигурността (39%) и енергийната независимост (35%). Значението, което те отдават на енергийната сигурност, е нараснало с 6 пр. п. спрямо есента на 2025 г. Европейците поставят конкурентоспособността и икономиката на трето място сред приоритетните области, които ще укрепят позициите на ЕС в световен мащаб.

Българите искат от ЕС повече икономика

Анкетираните българи са посочили конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (40%) като най-ключова тема, към която ЕС трябва да насочи вниманието си, за да утвърди позицията си на водеща сила в света. Този показател запазва първото си място и спрямо миналата година, като отбелязва увеличение от 5 пр. п. На второ и трето място сред посочените приоритетни теми се нареждат енергийната независимост (36%) и демографията, миграцията и застаряващото население (30%). Отбраната и сигурността (29%) остават на четвърто място по приоритет за българските респонденти.

Критика към европейската защита

На фона на многобройните предизвикателства гражданите са изразили желание Европейският съюз да стане по-силен. Според 68% от анкетираните той трябва да играе по-важна роля при защитата на хората от глобални кризи и рискове за сигурността. Мнозинството европейци биха искали държавите членки на ЕС, да бъдат по-единни в сложната международна обстановка и заявяват, че ЕС трябва да насърчава зачитането на международното право от всички държави (подкрепа от 90% за двете твърдения). Също така 73% от гражданите биха желали ЕС да разполага с повече средства за справяне с глобалните предизвикателства.

В България 53% от анкетираните смятат, че ролята на ЕС в защитата на гражданите от глобални кризи и рискове за сигурността трябва да стане по-важна, докато според 27% тя следва да остане непроменена, като страната ни попада в една група с Румъния (54%), следвана от Чехия (46%), Австрия (45%) и Полша (44%).

Подобно на средното за Евросъюза, висок остава и делът на българските респонденти, които биха искали държавите членки на ЕС да бъдат по-обединени в настоящия контекст (84%) и които смятат, че ЕС трябва да насърчава спазването на международното право от всички държави (89%). По отношение на необходимостта ЕС да разполага с повече средства за справяне с глобалните предизвикателства, подкрепата в България (67%) е по-ниска от средната за ЕС (73%), като най-високите стойности се наблюдават в Португалия (92%), Малта (91%), Кипър и Финландия (по 87%).

Качество на живот и стандарт

Проучването на Евробарометър от пролетта измерва и начина, по който гражданите възприемат качеството на живот в ЕС. Като цяло отзивите са положителни: 83% от анкетираните заявяват, че са доволни от качеството си на живот, докато 17% заявяват, че не са. Този дял обаче спада до 69% сред хората, които изпитват затруднения да плащат сметките си от време на време, и до едва 40% сред тези, които са изправени пред такива затруднения през по-голямата част от времето. Физическото и психичното здраве (51%) и финансовото положение (49%) са смятани за основните критерии за добро качество на живот.

На национално ниво 67% от анкетираните заявяват, че са доволни от качеството си на живот, докато 32% не са. При изпитване на трудности при плащане на сметки, едва 28% от тези, които срещат такива затруднения през по-голямата част от времето, са доволни от качеството си на живот.

За сравнение, сред тези, които се сблъскват с такива трудности по-рядко, делът на доволните е 66%, а сред тези, които почти никога или никога не срещат финансови затруднения, той достига 86%. Тези резултати се потвърждават и при отчитане на факта, че финансовото положение е посочено от българските респонденти като водещ компонент (59%), допринасящ за доброто качество на живот. На второ и трето място са психическото и физическото здраве (47%) и социалният живот (46%).

Почти трима от всеки десет граждани (29%) очакват стандартът им на живот да се понижи през следващите години спрямо 50%, които смятат, че ще остане същият, и 18%, които очакват той да се повиши. Страхът от спад в жизнения стандарт е най-силно изразен във Франция (44%), Португалия (39%) и Австрия и Германия (по 38%).

Данните за България са сходни със средните за ЕС, като 31% очакват стандартът им на живот да се понижи през следващите години, 43% смятат, че той няма да се промени, а 17% очакват той да се подобри.

Проблемът с цените и инфлацията

Мнението, че икономиката трябва да се подобри, е в унисон с отговорите на европейците на въпроса върху кои теми Европейският парламент трябва да съсредоточи вниманието си. Според гражданите ЕП трябва да се бори приоритетно с инфлацията, нарастващите цени и разходи за живот – това е от най-голямо значение за 47% от тях, като очакванията за промяна растат с 6 пр. п. спрямо есента на 2025 г.). Решаването на този проблем вече беше откроено като приоритет в предишни проучвания, но в настоящото проучване придоби още по-голямо значение и е водеща тема – с преднина от 12 пр. п. Следват икономиката и създаването на работни места – 35% след тях се нареждат отбраната и сигурността на ЕС – 34%.

Като най-важен приоритет българските респонденти посочват инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот (63%), което е с 16 пр. п. над средното за ЕС. Следват икономиката и създаването на работни места (50%), а на трето място се нарежда бедността и социалното изключване (40%). Отбраната и сигурността са посочени на пето място по приоритет от българските анкетирани – и те са важни за 24% от анкетираните, като увеличението е с 5 пр. пункта в сравнение с предишното проучване.

Демокрацията в ЕС

Общите показатели, измерващи одобрението на ЕС и ЕП, останаха стабилни в проучването на Евробарометър от пролетта на 2026 г., с едно сериозно изключение: 59% от гражданите, участвали в последната анкета, заявяват, че са доволни от начина, по който функционира демокрацията в ЕС, което представлява увеличение с 5 пр. п. от ноември 2025 г. насам и се равнява на най-високото регистрирано някога равнище – през 2022 г.

В България 55% от анкетираните изразяват положителни нагласи към начина, по който функционира демокрацията в ЕС, стойност близка до средната за ЕС, като страната попада в една група с Румъния (54%), Германия (53%), Франция (53%), Австрия (52%) и Словения (52%). Най-високи нива на удовлетвореност се наблюдават в Дания (79%) и Полша (76%), а най-ниски – в Гърция (39%) и Кипър (45%).