Военновременната икономика на Русия води до непосилен за компаниите ръст на заплащането

В момент, когато пълномащабното нашествие на президента Владимир Путин в Украйна продължава пета година, руските компании вече не могат да си позволят да са в крак с военната машина на Кремъл в надпреварата при възнагражденията, пише Bloomberg.

Годините на остър недостиг на работна ръка ускориха ръста на заплатите значително повече от ръста на производителността, като принудиха компаниите да плащат повече, за да произвеждат същия обем. В предходни години нарастването на корпоративните приходи пое натиска. Сега, с края на икономическия бум по време на войната, компаниите се пренасочват към режим на оцеляване, като намаляват разходите по начин, който може да изключи много от тях от надпреварата за работна ръка.

Заплатите са изпреварвали производителността с около пет процентни пункта от началото на войната през 2022 г., сочат изчисления на Bloomberg Economics. Това е близо до разминаването, отчетено по време на стимулирания от петрола бум в Русия в началото на 21-ви век и много над средното разминаване от около един процентен пункт между 2009 и 2021 г.

Bloomberg Economics отчита тенденцията като военновременен вариант на нидерландската болест. Вместо приходите от петрол да привличат работници и капитал в енергийния сектор, като подкопават останалата част от икономиката, огромните военни разходи ги привличат в отбранителните индустрии, повишават разходите за труд и стабилно влошават конкурентоспособността на цивилните компании.

Възможностите за смекчаване на натиска върху пазара на труда са малко, тъй като безработицата в Русия е на рекордно ниско ниво от едва 2%, а войната поема огромен брой мъже всяка година.

Въпреки че ръстът на заплатите се забавя, той остава двуцифрен, дори когато икономиката на Русия е в стагнация, производството се свива в много сектори, а инвестициите рухват, сочат данни на Федералната статистическа служба.

Икономическо разделение – разходите за заплати и потребителските разходи са в контраст с по-широкото забавяне. Графика: Bloomberg LP

„Цивилният сектор не може да работи така за неопределено време“, казва Дмитрий Полевой, инвестиционен директор на базираната в Москва компания Astra Asset Management. „Когато заплатите нарастват по-бързо от производителността, печалбите неизбежно страдат и наблюдаваме точно това“, допълва той.

Не толкова ефективни бизнеси, които не могат да се конкурират за заплатите с държавния сектор, ще изгубят работна ръка, счита Полевой.

Русия си постави за цел да привлече 409 хил. професионални войници на договор за войната тази година, което означава изтичане на 34 хил. мъже от цивилната работна ръка. Това повтаря модел от предходните години, когато армията се стремеше да замени огромен брой военни, които всеки месец бяха убивани или ранявани в Украйна.

Заетостта във военното производство е нараснала с около 510 хил. души от края на 2021 г. до 2,8 млн. души, сочат изчисления на Oxford Economics.

Обявите за работа дават друга представа за това как недостигът на работна ръка по време на войната променя нивата в икономиката като цяло.

Държавната Руска железопътна компания, която е монополист на пазара, предлага на оксиженистите по-високи заплати от тези на някои началници на гари. Това повишава цените на товарите, като бремето се прехвърля върху клиентите в различни сектори.

Натискът оскъпява и набирането на войници, тъй като Кремъл предлага високо заплащане и бонуси, за да привлече достатъчно доброволци в армията и да избегне непопулярната мобилизация.

Месечната заплата на професионален войник беше около четири пъти по-висока от средното заплащане в Русия през 2022 г., но сега е близо два пъти над средното равнище, сочат изчисления на Bloomberg Economics. Допълнителни увеличения на бонусите при набиране на войници може да принудят цивилните компании отново да повишат заплатите и да продължат цикъла.

Бумът на заплащането, което помага на Владимир Путин да издържи войната, се превръща в едно от най-големите ограничения за продължаването ѝ, счита Екатерина Власова, икономист за Централна и Източна Европа и Русия в Bloomberg Economics.

По-големите пакети при наемане на войници ще принудят цивилните работодатели да повишат заплатите, като стеснят отново премията при заплащането в армията. Това засилва икономическите основания за нова задължителна мобилизация. Решение за това в крайна сметка ще зависи от военни и политически сметки предвид затрудненията и разочарованието, които би причинила нова мобилизация, допълва тя.

Средното месечно заплащане е нараснало до 101 784 рубли (1280 долара) през 2025 г. спрямо 57 244 рубли през 2021 г., сочат данни на статистическата служба. От гледна точка на паритет на покупателната способност това поставя Русия над Гърция, Словакия и Унгария в последната класация за заплащането на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е знак колко са се откъснали заплатите от производителността.

Дисбалансът се превърна в едно от най-големите предизвикателства за правителството и централната банка, тъй като политиките имаха ограничен успех. Домакинствата продължават да получават повече пари, без те да отговарят на ръст в предлагането на стоки и услуги, което притъпява последиците от продължителния период на високи лихвени проценти.

Догонване в заплащането – средните заплати в Русия вече конкурират тези в части на Европа. Графика: Bloomberg LP

Гуверньорът на Руската централна банка Елвира Набиулина заяви, че високите лихви ще предизвикат придвижването на оскъдната работна ръка от по-слаби към по-производителни компании, което ще позволи на икономиката да продължи да нараства въпреки недостига на работна ръка. Но държавната подкрепа за големи, неефективни фирми изглежда създава пречки за преразпределението.

Все още има „недостатъчно преразпределение на оскъдни ресурси към по-продуктивни сектори“, което пречи на напредъка в забавянето на ръста на цените и смекчаването на финансовите условия, заяви Набиулина на посредното заседание на централната банка през юли.

Татяна Орлова, икономист в Oxford Economics, определи динамиката като порочен кръг – недостигът на работна ръка изисква по-висока производителност, постигната чрез инвестиции, но високите лихвени проценти ограничават тези разходи, особено извън „приоритетни“ сектори, подкрепяни от държавата, които се възползват от субсидирани заеми.

Изкривяванията по време на войната не оставят големи възможности за преместване на работна ръка там, където тя е най-продуктивна, казва Орлова.