За пазара на петрол Ормузкият проток не е затворен

„В цената е знанието“ е стара поговорка, която се използва за пазарите. Какво ни казва цената на петрола? При по-малко от 90 долара за барел няма крещящ недостиг, пише Хавиер Блас за Bloomberg.

Освобождаването на стратегически резерви помага, както и обходните тръбопроводи около Ормузкия проток. Китай намали вноса си на петрол, което освободи барели за останалите вносители. Търговските запаси също са от полза.

Това обаче не е цялата история. Всъщност от Персийския залив „тече“ повече петрол, отколкото е общоприето, добавя Блас.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт твърди, че това е точно така. Насоро той обяви, че почти 9 млн. барела на ден са преминавали през Ормузкия проток. Добавено към суровия петрол, преминаващ през обходните тръбопроводи, това би поставило общия поток от региона не много под нивата отпреди войната.

Райт коментира, че „много частни фирми подценяват броя на корабите, напускащи Ормузкия проток, закото има кораби, които се движат тайно през водния път“.

Петролният пазар е обаче, меко казано, недоверчив, според Блас. Същевременно истината е от решаващо значение за разбирането на петролния пазар и, следователно, за перспективите пред инфлацията и лихвените проценти, коментира той.

Войната в Иран предизвика най-големия шок в доставките на петрол в историята, но пазарът не оправдава очакванията за високи цени. Вместо да се покачи до 200 долара за барел, както някои прогнозираха, суровият петрол West Texas Intermediate затвори над 100 долара само в 18 дни от 115-те търговски сесии от началото на войната, или през 6,4% от времето.

Пазарният скептицизъм относно оптимизма на Райт е разбираем: Белият дом говори за понижаване на цените на петрола от началото на войната. Райт не си направи добра услуга с поредицата от грешки, преди и след началото на войната, които подкопават доверието в него, включително омаловажаването на вероятността за покачване на цените и изпращането на грешна публикация в социалните мрежи от един от служителите му от официалния му акаунт.

Хавиер Блас смята обаче, че скептиците са прекалено самоуверени.

Истината е първата жертва на войната, гласи друга поговорка. Преди избухването на конфликта броенето на кораби беше сравнително лесно. Петролните танкери излъчват позицията си чрез устройство, наречено Автоматична идентификационна система – транспондер, който предоставя в реално време името на кораба и неговата географска ширина, дължина, посока и скорост, наред с друга информация. Петролните танкери обикновено пътуват от пристанището за товарене до местоназначението без спирки.

Всеки път, когато танкер изключва своята AIS система – т.нар. затъмняване на индустриалния жаргон, сателитните снимки запълват повечето празнини, като множество компании продават изображения на конкретни региони почти в реално време.

Днес тракерите на танкери имат три проблема. Първо, почти всички кораби са изключили своята AIS система. Второ, повечето доставчици на сателитни изображения, под натиск от Вашингтон, спряха да продават сателитни снимки, особено с висока резолюция. Трето, вместо да пътуват от началната точка до дестинацията в едно пътуване, повечето товаропотоци включват едно – или дори няколко, прехвърляния от кораб на кораб в открито море, което допълнително усложнява проследяването.

Пазарът в момента разчита само на два спътника, и двата управлявани от Европейския съюз (ЕС). Вместо множество снимки на ден, пазарът остава с една снимка на всеки три до пет дни от Ормузкия проток. Много неща могат да се случат за това време.

Освен това орбитите на спътниците са добре известни, което позволява на компаниите и търговците да коригират кога да товарят в което и да е пристанище, за да избегнат да бъдат уловени от небесните камери. От време на време се появяват и някои данни от AIS. Така че въпросът не е дали петролът преминава през пролива, защото това се случва. Дебатът е за това колко петрол се превозва незабелязано от по-голямата част от пазара - разликата между това, което е известно с помощта на разузнавателна информация с отворен код, и твърденията на правителството на САЩ.

Могат ли толкова много хора на пазара да пропуснат толкова много петрол? Трябва да признаем, че е възможно. Райт е в по-добра позиция да знае какво правят тайно американските военни - и държави, включително Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар и Ирак, всички от които участват в преминаването на „затъмнени“ танкери, пише Блас.

Наличните данни му противоречат, но акцентът е върху наличното, това, което е достъпно, а то е доста ограничено. Трябва също да признаем, че през май и юни, когато започна затъмняването, мнозина бавно започнаха да проумяват мащаба на доставките.

Като се преброят идентифицираните танкери на базата на наличните данни, спокойно може да се твърди, че най-малко 5 млн. барела на ден преминават през Ормузкия проток. Като се добави корекционен коефициент за някои неизвестни, това може да увеличи броя на 7 млн. барела на ден. С оценка на „липсващите“ танкери количеството нараства до 9 млн. барела.

Съществува и въпросът за устойчивостта на потоците. Райт казва, че оценката му се основава на седемдневна средна стойност. Тъмните преминавания обикновено се случват в конвои, така че няколко кораба напускат пролива едновременно. Поради периодичния характер на тези конвои, едноседмична средна стойност може да завиши броя на случаите, ако обхваща два конвоя, например. Очевидно е, че администрацията на Тръмп би избрала каквато и да е плъзгаща се средна, която най-добре отговаря на наратива, който иска да представи.

Изобилстват и конспиративни теории, за да запълнят информационната празнина. Една твърди, че Ормузкият проток е затворен, но че Министерството на финансите на САЩ изкуствено потиска цените на петрола, като тайно се намесва на пазара. В Близкия изток слуховете са много различни; истории за танкери, които преминават през пролива през нощта; за конвои, подложени на атака въпреки американската защита; за дръзки прехвърляния от кораб на кораб в моретата, далеч от любопитни очи. От време на време Иран удря някой танкер – някои от тези атаки се съобщават, а за други не се говори.

Има един знак за това, което се случва: нефтените разливи в Ормузкия проток, доста видими на наличните сателитни изображения, се увеличават с всеки изминал ден. Това е знак, че Иран атакува танкери, за да държи водния път затворен. Това е и индикация, че се води борба, за да бъде запазен проливът отворен – може би по-успешно, отколкото си мислим, заключава Блас.