Високите цени на петрола и газа тласкат света към ядрената енергия

Войната в Иран ускорява възраждането на ядрената енергетика в глобален мащаб, пише френският вестник Le Monde. Причината е устойчивото поскъпване на енергоносителите. Наред с това обаче стои сериозна опасност: ядрените реактори могат да се превърнат във военни цели, което крие риск от катастрофални последици.

При възраждането на ядрената енергетика не бива да се забравя, че атомът не е „обикновен“ източник на енергия. Това е още по-валидно днес, когато конфликтите ясно показват, че ядрените обекти могат да бъдат атакувани. Преди 40 години експлодира четвъртият реактор на Чернобилската АЕЦ, като в атмосферата бяха изпуснати около 30 хиляди пъти повече радиоактивни вещества, отколкото за цялата история на гражданската ядрена енергетика.

Парадоксално, годишнината съвпадна със стартирането на нови атомни проекти по света. Във Франция в средата на март президентът Еманюел Макрон посети строежа на бъдещите два нови реактора EPR в АЕЦ "Пенли", в департамента Сен Маритим, а паралелно се проведе петият Съвет по ядрена политика, на който бяха взети редица решения.

Те почти не предизвикаха обществена или политическа реакция. Темата не беше обсъждана сериозно нито веднага, нито по-късно, включително около годишнината от Чернобил. Възраждането на френската ядрена енергетика започна да се възприема като необходимост, която не изисква дебат. Движещият фактор е не толкова климатичната политика, колкото конфликтите в Украйна и Иран и породените от тях ценови скокове при петрола и газа.

Тази тенденция не се ограничава до Франция. Дори Германия, която след аварията във Фукушима през 2011 г. избра курс към отказ от атомната енергия и развитие на възобновяеми източници, отново поставя въпроса на дневен ред. През май 2025 г. Берлин обеща да не блокира повече ядрени инициативи на европейско равнище, с което приключи дългогодишен спор с Париж.

В началото на април министърът на икономиката и енергетиката Катарина Райхе заяви в интервю за Financial Times, че Европа би могла да инвестира в тази технология. Подобен завой се наблюдава и в Белгия, където в последния момент беше отменен законът от 2003 г. за пълен отказ от ядрената енергетика до края на 2025 г., само няколко месеца преди крайния срок.

Политическите конфликти променят възприятието за атомната енергия. Ограниченията, наложени от войната, действат като силно обезболяващо и изтласкват спомените за минали катастрофи. Политиците отново са склонни да възприемат ядрената енергия като „обикновена“, макар това да е по-далеч от истината от всякога. Събитията в Украйна и Иран не само разкриха прекомерната зависимост на световната икономика от петрола и газа, но и показаха ясно, че реактори и други ключови обекти, като например обезсоляващи инсталации, могат да се превърнат във военни цели.

Осигуряването на безопасност става все по-сложно. Рисковете изискват повишено внимание, но развитието на ядрената индустрия може да увеличи уязвимостта. Сред новите технологии са малките модулни реактори с мощност около сто мегавата, които могат да се използват за различни цели, включително за захранване на големи центрове за обработка на данни. Такива центрове се разрастват бързо на фона на неконтролираното развитие на изкуствения интелект.

Петият Съвет по ядрена политика възложи и започването на изследвания за изграждането на „първи реактор на бързи неутрони“ още през 2030 г. Тези съоръжения се считат за значително по-трудни за обезопасяване от класическите реактори. Те използват течен натрий, който може да експлодира при контакт с вода и да се възпламени на въздух. Още по-съществено е, че реакциите на делене с бързи неутрони са по-трудни за контрол. При сериозна авария, например разтопяване на активната зона, при определени условия не може да се изключи неконтролирано ускоряване на верижната реакция.

Въпреки това реакторите на бързи неутрони се разглеждат като „светия граал“ на ядрената индустрия, тъй като могат да използват почти всички изотопи на урана и плутония, както и голяма част от ядрените отпадъци. Подобна цел обаче има смисъл да се преследва в свят, в който войните, погазването на международното право и отричането на науката са изключение, а не правило.

Рисковете се засилват и от политическата непоследователност. Споменаването на възможно начало на строителството на реактор още през 2030 г. вероятно е предизвикало недоволство в Комисариата по атомна и алтернативна енергия на Франция. Страната има дългогодишен опит с експериментални реактори на бързи неутрони още от 60-те години на ХХ век, включително проекта „Сюперфеникс“, закрит през 1997 г. Последният проект, „Астрид“, беше прекратен през 2019 г. по време на първия мандат на президента Макрон.

Днес високите цени на петрола и газа отново насочват света към атомната енергия. В миналото обаче именно пазарът на уран доведе до закриването на „Астрид“. През 2019 г. цените на урана бяха толкова ниски, че инвестицията от стотици милиони евро в реактор, целящ да намали зависимостта от внос, изгуби икономически смисъл. Един от бившите върховни комисари по атомна енергия, нарушавайки обичайната сдържаност на високопоставените чиновници, заяви: „70 години инвестиции на републиката бяха изхвърлени на вятъра“ и определи решението като „историческа глупост“.

(БГНЕС)