Русия успешно тества "Сармат", Украйна събира 13 държави за създаване на европейска ПВО

Руският президент Владимир Путин съобщи за успешното изпитание на полигон в Камчатка на междуконтиненталната балистична ракета "Сармат", която може да носи ядрена бойна глава, и обяви, че до края на годината тя "наистина" ще бъде на бойно дежурство. Това е поредното изявление за успехите около този проект, който руският руският президент анонсира през 2018 година.

През 2021 година Путин обяви пред Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент), че Русия притежава ракета без аналог в западното въоръжение и обяви, че скоро тя ще бъде предадена на армията и въведена в бойно дежурство през 2022 година.

Руски опозиционни медии отбелязват, че от 2021 година има поне 10 заявления, че ракетата съвсем скоро ще бъде на въоръжение. През септември 2023 година ръководителят на "Роскосмос" Юрий Борисов дори съобщи, че "Сармат" вече е на бойно дежурство, но след това отново последваха уверенията, че това ще се случи "в близко бъдеще".

В края на 2025 година в социалните мрежи бяха разпространени кадри от неуспешен тест на ракета, за която се предполагаше, че е "Сармат".

По данни на военни анализатори работата по "Сармат" е започнала още през 2011 година и досега е имала само един успешен тест. Според съветската доктрина ядрени ракети се предават на армията след няколко поредни успешни опита с тях, отбелязва украинското специализирано издание Defense Express.

Институтът за изучаване на войната (ISW) коментира, че "позирането" на Путин с междуконтиненталната балистична ракета цели отвличане на вниманието от липсата на успех на бойното поле, както и факта, че Русия имаше нужда от разрешението на Украйна да проведе своя парад за Деня на победата в Москва.

Украйна активно работи за създаването на европейска ПВО

Украйна събра 13 държави и представител на генералния секретар на НАТО за създаване на антибалистична коалиция, обяви украинският президент Володимир Зеленски в своето обръщение за 1539-ия ден от пълномащабната война. "Това е нещо, което си заслужава да се направи и в момента сме по-близо до резултат от всякога", допълни той, но не даде повече подробности, включително и за участниците. Темата е водеща и на започващото днес (13 май) заседание на "Букурещската деветка", което ще се проведе в Румъния.

Един от основните приоритети на Украйна в момента е противовъздушната отбрана (ПВО) и защитата от балистични ракети, за което разчита на американските системи Patriot. Ракетите за тях обаче станаха дефицитни след началото на войната в Иран, а Киев от години се опитва да получи и достатъчно системи, за да защити територията си, предлагайки различни схеми, включително и покупката им.

В последните месеци една от инициативите на властите в Киев е създаване на собствена система за ПВО, заедно с европейски партньори.

В Киев е и изпълнителният директор на Palantir Алекс Карп и след среща със Зеленски стана ясно, че се работи за внедряването на изкуствен интелект в бойните украински дронове.

Кремъл: Примирието приключи, до края на войната има много работа

Тридневното примирие приключи, потвърди говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. Той посочи още, че до среща между президента Владимир Путин и неговия украински колега Володимир Зеленски, която да сложи края на войната, има много работа. Все още няма обявен обмен на военнопленници, заради който Украйна се съгласи на примирието, предложено от президента на САЩ.

В Москва в последните дни многократно отбелязват, че войната ще приключи, ако Украйна предаде пълния контрол над Донецка и Луганска област - условие, което украинските власти отхвърлят. Американският президент Доналд Тръмп също заяви кратко "Не" на въпрос на журналист дали има споразумение с Путин, че Русия трябва да получи котрола върху двете области, отправен му, преди да отпътува за Китай. Тръмп отбеляза, че "ще направи каквото е необходимо" на въпрос дали би пътувал до Русия.

След парада на 9 май Путин за първи път допусна среща с Володимир Зеленски извън Москва, но не за преговори, а за финалната точка на войната.

Украйна и Русия отново си разменят удари с дронове и ракети

Още в първите часове на 12 май, веднага след изтичане на обявеното от САЩ примирие, Русия атакува с управляеми бомби и дронове прифронтовите региони и има съобщения за поражения по енергийни съоръжения, жилищни сгради и жп инфраструктура и локомотиви в различни части на страната. Дронове отново бяха изстреляни към столицата Киев и към централните области.

В нощта срещу 13 май Русия атакува масирано Одеса, Харков и Кривий Рих. Има нови съобщения за атакувани локомотиви в Днипропетровска област. ВВС на Украйна съобщава за 139 изстреляни дрона, като системите за ПВО са унищожили 111 от тях. Има данни за преки попадения на 20 дрона в 13 локации.

От своя страна, Украйна нанесе няколко удара през деня на 12 май - по една от големите рафинерии в страната - "Орскнефтеоргсинтез" (Оренбургска област) и по химически завод в Перм. Няколко часа по-рано беше угасен и пожарът в подстанция на магистрален петролопровод в областта, атакуван преди 11 дни. Според сателитни данни напълно изгорели са шест резервоара с петрол.

Местните власти съобщиха за атаки по жп инфраструктура в Брянска област.

В ранните часове на 13 май има съобщения за нови масирани удари по Крим и в близост до Кримския мост, както и по приграничните с Украйна региони на Русия. В Краснодарския край гори още един порт - в Таман. В него има изграден петролен терминал, както и съоръжения за товарене на зърнени продукти и въглища. Местните власти съобщават и за пожар в промишлен обект в Ярославъл (Ярославска област), където се намира и голяма рафинерия.

Министерството на отбраната на Русия съобщи за свалени 286 дрона над различни части на страната и временно окупирания Крим.

Според украински анализатори в Русия има сериозен недостиг на системи за ПВО и дори и военни кораби вече не могат да се защитят от летящите дронове и започват да се появяват кораби със защитни мрежи.

Русия опитва да пресече логистиката край Словянск и Краматорск

Русия се опитва да пресече логистичните линии на украинците край Словянск и Краматорск, съобщават украинските военни в региона. Извършват се атаки по украинска техника на дълбочина 15-20 км. Руски военни кореспонденти пък отчитат увеличаване на украинските оператори на дронове в Словянск, сигнал за подготовка за лятната офанзива.

Сводката на Генералия щаб на ВСУ за 1539-ия ден от войната (12 май) показват продължаващо относително затишие в Словянското и Купянското направление, както и около Краматорск. От началото на месеца ВСУ съобщава за единични атаки на денонощие в тези направления. Увеличава се обаче интензивността на битките в Костянтинивка - 31. И двете воюващи страни съобщават за позиционни боеве между малки щурмови групи в покрайнините на града. Геолокализирани данни показват напредък на украинците в агломерацията Костянтинивка - Дружкивка. Най-горещата точка отново е Покровск (32 атаки).

Активни са боевете и в Запорожката област - 16 в направлението към Хуляйполе.

След трите дни без авиационни бомби Русия нанесе 111 въздушни удара с 314 управляеми авиационни бомби, което е близо до рекордните 328 през февруари. ВСУ съобщава още и за 3300 артилерийски обстрела и използвани 8400 fpv-дрона по позиции на фронтовата линия и близките населени места. Увеличава се и интензивността на бойните действия като цяло - 210 атаки спрямо 179 ден по-рано.

НАБУ: Зеленски не фигурира в делото на Андрий Ермак

В делото по обвинения за пране на пари, предявени на бившия ръководител на офиса на украинския президент Андрий Ермак, не фигурира Володимир Зеленски, коментираха от специализираната антикорупционна прокуратура в Украйна (НАБУ). От институцията обясниха, че в делото има и други високопоставени чиновници (според публикации в украинските медии става въпрос за бившия вицепремиер Олексий Чернишов, който беше уволнен от поста си през юли 2025 година), но в документите не фигурира украинският президент.

Съдът още не е определил мярката на Ермак - прокуратурата поиска гаранция от 180 млн. гривни (над 4 млн. долара)

В Украйна се коментира и скандално интервю на бивш говорител на Зеленски - Юлия Мендел пред Тъкър Карлсън, който беше уволнен от Fox News. В него Мендел коментира, че украинският президент е бил готов да предаде Донецка и Луганска република на Русия през 2022 година, когато бяха преговорите в Истанбул, но в същото време заяви и че в момента той е причината войната да продължава.

В Украйна няма съдебна система, свобода на словото и хората се страхуват да говорят, допълни още тя, въпреки че от години не живее в страната. Според нея Зеленски е коментирал сред своите близки, че Украйна не е готова за демокрация.

От офиса на президента реагираха с коментар, че Мендел от 2021 година не е част от администрацията и няма никакво участие нито в преговори с Русия, нито в други дейности.

Анализатори отбелязват, че в своето интервю Юлия Мендел повтаря всички тези на Кремъл за Украйна и виждат в интервюто опит за дискретизация на страната, не само на Зеленски. Повечето са категорични, че дори само другата водеща новина в страната - делото срещу Ермак, показва, че в Украйна няма недосегаеми, включително и сред най-близкия кръг до властта.

Индексът на щастието на руснаците достигна 15-годишно дъно

Проучване на държавния социологически институт ВЦИОМ показва, че индексът на щастие на руснаците е на най-ниската точка за последните 15 години. Тенденцията за спад се наблюдава от декември 2025 година, когато нивото беше 66 пункта. През април социолозите отчитат спад с 4 пункта спрямо март до 52 пункта.

Институтът отчита и намаляващ рейтинг на руския президент Владимир Путин от началото на годината. В средата на април той достига най-ниското ниво от години. ВЦИОМ публикува традиционно нагласите на руснаците и доверието им в политиците всяка седмица в петък. Последната актуализация на данните обаче е от 24 април, а от института обясняват липсата на нови с празниците в началото на май.