Ще се превърне ли Чехия в "малката Франция" при ядрената енергия?

С едва 10,5 милиона жители и икономика, много по-малка от тази на Франция или Германия, Чехия изглежда неочакван лидер в ядреното възраждане на Европа. И все пак, в Брюксел и Вишеградския регион, Прага е влиятелна, като тихомълком изготвя амбициозна програма за разширяване на ядрената енергетика, пише Euronews.

Този тип енергия вече предоставя около 40 на сто от електроенергията на страната, генерирана от шест реактора в два обекта:  АЕЦ „Дуковани“ и „Темелин“.

Но правителството иска да стигне много по-далеч. Съгласно актуализирания си Национален план за енергетика и климат, Чехия си е поставила за цел ядрената енергия да генерира 68 процента от общия микс до 2040 г., дял, който би съперничил на този във Франция и би надхвърлил значително средното за Европейския съюз (ЕС) ниво от около 23%.

Залог за 18 млрд. евро в южнокорейска технология

В основата на ядрената стратегия на Прага е споразумение, подписано през юни 2025 г. с южнокорейската KHNP, за изграждането на два нови реактора APR-1000 с мощност 1050 мегавата в АЕЦ „Дуковани“, на стойност 18 млрд. евро. Работата започва през 2029 г., като първият блок ще бъде пуснат в експлоатация до 2036 г.

Има опция за още два такива реактора в АЕЦ „Темелин“, както и интерес къма малки модулни реактори (SMR). В тази връзка Чехия подписа споразумение с Rolls-Royce на 24 април, като одобренията се очакват до 2030 г.

Финансовата архитектура е толкова смела, колкото и инженерингът. Държавната компания CEZ, която контролира 70% от производствения капацитет на страната, ще бъде подкрепена от държавни заеми, покриващи от 70% до 80% от стойността на проекта - структура, одобрена от Европейската комисия (ЕК) съгласно правилата за държавна помощ.

Планиран е нов капацитет до 2570 мегавата, което потенциално ще изведе Чехия сред най-големите европейски производители на ядрена енергия на глава от населението.

Кризата като катализатор

Засиленият стремеж на Чехия се случва на фона на прекъсването на потоците от втечнен природен газ (LNG) заради войната на САЩ и Израел с Иран и затварянето на Ормузкия газ, което шокира европейските енергийни пазари. Това отново разпалва дебата, който се разраства след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен нарича по-ранното съкращаване на мощностите на ядрените мощности „стратегическа грешка“, като Брюксел обяви инвестиционен пакет в размер на 330 млн. евро за разработване на SMR реактори.

Междувременно чешкото правителство разглежда ядрената енергия като гръбнак на поетапното премахване на въглищните мощности, планирано да приключи през 2033 г.

Кризата ускори движението по един вече установен път. Прага също така взима предвид и нарастващото търсене на електроенергия от центровете за данни и електрическите превозни средства - сектори, нуждаещи се от стабилна базова мощност, която възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) все още не могат надеждно да осигурят.

„Ядрената енергия може да играе роля в подкрепа на нашата енергийна система, но също така трябва да помислим дали тя наистина е основната технология и на каква цена“, изтъква Александър Рот, експерт по енергийна политика в мозъчния тръст Bruegel.

Начело на Вишеградския блок

В рамките на Вишеградската група, съюзът на Чехия, Унгария, Полша и Словакия, Прага се очертава като водеща сила в ядрената енергетика. И четирите страни експлоатират реактори и се стремят към разширяване на този вид енергия.

Именно сделката с KHNP предостави шаблон за обществените поръчки и държавното финансиране, който Унгария и Словакия сега следват. Чехия също така изнася около 15 тераватчаса електроенергия годишно, играейки стабилизираща роля за по-широката регионална мрежа.

Обществената подкрепа е силна: 71-78 процента от анкетираните чехи подкрепят разширяването на ядрената енергия, едно от най-високите нива в Европа. Други 77 процента очакват положително национално въздействие от това.

Този консенсус позволява на правителството в Прага да развива проекти с голям мащаб и разходи, които биха били спорни на други места.

Скептичен глас 

Не всички споделят оптимизма на Прага. Рот призовава за предпазливост относно сроковете и разходите. Политическата реторика се променя, но икономиката остава същата, отбелязва той.

„Ядрените проекти, завършени в Европа през последните години, бяха доста скъпи, а изграждането им - продължително“, изтъква Рот, добавяйки: „Въпросът е: може ли политическият натиск да промени това? Аз лично се съмнявам“.

Рот не отхвърля напълно ядрената енергия; той признава, че тя може да помогне за декарбонизацията на мрежите, но подчертава темпа на прехода.

„Европа може да изгради слънчеви панели и вятърни паркове много по-бързо и да се откаже от изкопаемите горива по-рано, отколкото ако разчита на ядрената енергия, чието изграждане може да отнеме десет години“, изтъква той.

За Рот урокът от енергийните кризи е ясен: зависимостта от изкопаемите горива трябва да приключи и най-бързият път не е десетгодишна програма за изграждане на ядрени централи.

„Малката Франция“ в Централна Европа

Франция, европейският гигант по отношение на ядрената енергия, експлоатира 56 реактора, генериращи 65-70 процента от електроенергията ѝ. Чехия, с шест реактора, произвежда 30 тераватчаса годишно с 4,3 гигавата капацитет.

На глава от населението разликата между Чехия и Франция е по-малка, а целта на Прага за дял от 68% до 2040 г. би я поставила на едно ниво с Париж, въпреки по-малкия капацитет. Двете страни също така взеха различни решения по договора за АЕЦ „Дуковани“. Френската EDF представи своя реактор EPR1200, обещавайки сътрудничество със собствена програма за ново строителство и интеграция в по-широка европейска верига на доставки.

Прага обаче избра южнокорейската KHNP, до голяма степен поради цената и предишните ѝ постижения. Проектът на EDF беше засегнат от забавяния и превишаване на разходите във АЕЦ „Фламанвил“, Франция, и АЕЦ „Олкилуото“, Финландия, докато KHNP е завършила множество блокове в Южна Корея по график.

Франция и Чехия се доближават и по отношение на политическата воля и общественото мнение. Подкрепата на Чехия за ядрената енергия е равна на тази във Франция. И двете страни използват енергийните кризи, за да подкрепят нисковъглеродната базова мощност на вътрешния пазар. Те активно настояват за по-силна ядрена рамка на ЕС и се застъпват за еднакво третиране на атомната енергия при зеленото финансиране.