Германия трябва да вземе едно просто ядрено решение

Беше началото на 2025 г., когато американският вицепрезидент Джей Ди Ванс изнесе бомбастичната си реч по време на Мюнхенската конференция по сигурността за европейската „заплаха отвътре“. Година по-късно и континентът, който вече не е сигурен за американските гаранции за сигурност, използва същото събитие, за да прецени какви са ядрените му опции, пише германско-британският историк и журналист Катя Хойер в материал за Bloomberg.

Само Франция и Великобритания има ядрени оръжия в Западна Европа. Трябва ли други страни, особено най-голямата сила в региона, да участва също? Германия сериозно обсъжда дали се нуждае от такива бомби. Обладана от призрака на Студената война, но и ограничена от закона, страната е малко вероятно да стигне дотам. Също така по-рано тази седмица самият канцлер Фридрих Мерц заяви, че Берлин няма да разработва свои оръжия, а по-скоро би използвал ядрения арсенал на Лондон и Париж.

Страната обаче би трябвало да използва историческата възможност, за да преразгледа отношението си към ядрените технологии във всичките им форми. Затварянето на атомните електроцентрали има също толкова големи последици за сигурността – икономически удар, който не позволява на страната да контролира собствените си доставки на енергия и спъва могъщите ѝ индустрии, пише Хойер.

От военна гледна точка ядреният дебат на Берлин внезапно премина на немислима доскоро територия. Бригадният генерал от бундесвера Франк Пийпер заяви, че страната му „се нуждае от собствени тактически ядрени оръжия“, и то бързо. Историкът Харалд Бийрман пък посочи, че „трябва спешно да обсъдим защитата на Германия със собствени средства или европейски ядрени оръжия“. Бившият външен министър Йошка Фишер от Зелените също настоява за европейски ядрен арсенал. Това е впечатляващо за една партия, родила се от пацифисткото движение през 80-те години, партия, чиито антивоенни настроения вдъхновиха мащабни улични протести. „Времената се промениха“, казва Фишер. Очевидно.

Геополитическата ситуация тласка Берлин към историческа преоценка. Разбира се, страната не е чужда да идеята за възпирането. В рамките на настоящата операция за споделяне на ядрено оръжие на НАТО германските военновъздушни сили ще пускат американските бомби – смята се, че има между 10 и 15 на германска почва. Но Германия не е имала своя собствена програма за атомно оръжие от нацистката ера и това статукво е ограничавано от две споразумения: Договорът за неразпространение на ядрените оръжия от времето на Студената война и Договорът „2+4“ от 1990 г., който урежда обединението на Германия.

За да има Берлин каквито и да е било способности за взимане на решения за ядрени оръжия, ще бъде необходима правна реформа и фундаментална промяна в стратегическата култура. Свикнали да приемат нареждания съответно от НАТО и Варшавския договор, нито една от двете поствоенни германски държави не разви ефективно военно умение за взимане на решения. Едва миналата година Съветът за национална сигурност на страната бе сформиран от Мерц, за да „се взимат необходимите решения – в интерес на сигурността“. Но той още не е готов да се изправи пред най-големите си въпроси като: ако Германия има ядрена бомба, чии пръсти ще са върху бутона за пускане?

Дебатът стана достатъчно шумен, че да накара Мерц да заключи, че „не е в нашите собствени правомощия да имаме ядрени оръжия в Германия“. Въпреки това той допълва, че трябва да бъдат взети някои решения по отношение на стратегията и военната политика. Берлин започва да достига етап, при който – въпреки ядрения си скептицизъм, започва да приема, че може да има валидни контрааргументи.

Макар и да не води директно до извода, че векът на Доналд Тръмп изисква германски ядрени бомби, поне може да доведе до преоценка на решението за атомната енергия за цивилни нужди. Берлин закри последния си реактор през 2023 г. в пика на енергийна криза, предизвикана от зависимостта от руски петрол и газ. Страната замени част от загубения внос с втечнен природен газ, 96% от който е бил внесен от САЩ миналата година. Зависимостта се е променила, не е изчезнала.

Тази експозиция е също толкова фактор на националната сигурност, колкото и военното възпиране. Третата по големина икономика в света внася почти 70% от енергоизточниците, от които се нуждае. Това е огромна уязвимост. Чуждите държави, било то САЩ или Русия, знаят, че това е геополитическата Ахилесова пета на Германия. Това също така е причина за огромно напрежение в самата Европа във време, когато континентът иска да е единен.

Електричеството в Германия зависи до такава степен от колебаещата се възобновяема енергия, че вече има немска дума за безветрено, мрачно време: Dunkelflaute (тъмно затишие). В такива периоди на неблагоприятно време за соларните и вятърни паркове, страната купува електричество от европейската мрежа. Шведският енергиен министър Еба Буш дори каза шеговито, че понякога гледа с притеснение прогнозата за времето, за да види колко електроенергия съюзникът ще вземе от мрежата на нейната страна.

Ако Германия е готова да обсъжда военното използване на ядрена технология, тогава защо не може да направи крачка назад и да преосмисли и цивилното ѝ използване – поле, в което има експертиза и законови правомощия? Мерц нарече отказа от ядрена енергия „лоша стратегическа грешка“ и призна, че „сега нямаме достатъчно капацитет за производство на енергия“. Но не стигна до там да вади каквито и да е било заключения от това.

Този скептицизъм спрямо ядрените технологии е дълбоко вкоренен в националната психика. По време на Студената война и двете германски държави имаха арсенал от ядрени оръжия, разположени на тяхна почва. Имаха място на първия ред, докато светът се придвижваше все по-близо до ръба. Но времената наистина се промениха. Европа и Германия вече не са разделени наполовина. Континентът иска да е обединен, независим и достатъчно силен, за да се защитава сам. Най-голямата икономика в него, и крайъгълен камък, трябва да изиграе ролята си.

В момента създаването на германска бомба не е реалистично. Това, което страната може да направи, е конвенционален военен принос, съответстващ на нейния мащаб, да проучи форми на сътрудничество с френската и британска ядрена програма и да подобри икономическата си независимост. Ако Германия се научи да спре да се притеснява за атомната бомба, може би ще може да се научи да заобича отново и ядрената енергия.