40 години по-късно Италия проучва връщане към ядрената енергия

Джоржа Мелони отдавна посочва ядрената енергия като лек за вялата икономика на Италия. Сега правителството ѝ обмисля как наистина да съживи забранената технология, пише Bloomberg.

Почти 40 години след като Италия затвори последния си ядрен реактор – и 15 години след неуспешния опит да отмени решението, екипът на премиера провежда консултации с експерти и обсъжда как да възстанови производството на ядрена енергия, съобщават запознати с планирането източници.

Италиански представители са пътували до Канада, за да проучат технологични разработки и са разговаряли с френски представители за техния ядрен сектор, казват източниците, пожелали да останат анонимни. Правителството е обсъдило вътрешно южнокорейски и американски варианти, съобщават източниците.

За Мелони кампанията е от основно значение за обещанието ѝ да помогне на компаниите, изнемогващи под натиска на завишените цени на енергията в Италия, които са сред най-високите в Европа. Тя заяви, че ядрената енергия може да бъде част от дългосрочното решение, като обвърза отчасти политическото си бъдеще с успеха на атомните планове.

Италия трябва да възобнови ядрената си програма „възможно най-скоро“, заяви италианският министър на енергетиката Джилберто Пичето Фратин, като изтъкна, че централите трябва да бъдат безопасни и „икономически изгодни“.

Официални представители в правителството на Мелони са наясно, че това няма да е лесно. Убеждаването на страна, която два пъти гласува с голямо мнозинство за забрана на ядрената енергия, ще изисква умели политически маневри и улучването на подходящ момент, казват някои от източниците. Наближаващите парламентарни избори само усложняват нещата.

Ядрените проекти могат също да се превърнат в бездънни ями за пари поради забавянията с години, само попитайте Франция или Великобритания. Дори всичко да мине гладко, ядрената енергия в Италия може да се появи, точно когато пазарът се обръща към по-зелени варианти с по-малко рискове за безопасността.

Ядрена грешка

Италия е силно зависима от вноса на природен газ и това я застрашава повече от много други европейски страни от нестабилните международни цени.

Така стана през 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна и цените на газа нараснаха, като ограничиха вече крехкия икономически растеж на Италия. Оттогава страната работи, за да диверсифицира енергийните си източници.

Сегашният конфликт в Иран, който задушава доставките на петрол и газ и повиши цените на енергоносителите, създава още по-голяма неотложност, казват запознатите източници.

Италия вече направи някои първоначални ходове за възстановяване на ядрената енергия.

Миналата година кабинетът на страната одобри нова правна рамка за връщане на ядрената енергия, като подготви почвата Италия да създаде национален стратегически план до 2027 г. Ходът е първата конкретна стъпка към отмяна на забраната върху ядрената енергия в страната от 1987 г., която за малко да бъде анулирана през 2011 г. преди ядрената катастрофа във Фукушима да подкопае инерцията.

Италиански енергийни компании създадоха и компанията за ядрени анализи и развитие Nuclitalia, която да проучи дали ядрената енергия би била икономически жизнена в страната. Италианският енергиен производител Enel притежава 51% от компанията, Ansaldo Energia държи 39%, а отбранителната компания Leonardo има дял от 10%.

Междувременно официални представители проучват какви ядрени технологии биха могли да внесат. Те са проявили интерес както към мащабни ядрени централи, така и към т. нар. малки модулни реактори – нова технология, която теоретично може да бъде създадена по-евтино и бързо. Поддръжниците казват, че миниреакторите може да спомогнат за замяната на изкопаемите горива и да захранят изкуствения интелект и центровете за данни, които се нуждаят от много енергия.

Някои смятат, че предложенията в ядрената област на Франция може да се интегрират добре с италианските компании, които вече са активни в сектора, съобщават запознатите източници. Американската компания Westinghouse е друг вариант, особено ако Италия иска да спечели благоволението на президента Доналд Тръмп.

Друг вариант е южнокорейската компания Korea Hydro & Nuclear Power, която вече работи за изграждането на нови реактори в Чехия, и Канада, където италиански представители са съсредоточени върху малките модулни реактори.

Стремежът на Италия е в унисон с по-широкото преосмисляне на ядрената енергия от ЕС. Други страни като Полша също се стремят да създадат нов ядрен сектор, а съюзът разхлабва ограниченията върху финансирането на ядрената енергия, като предлага милиони в подкрепа на частните инвестиции.

Но разходите остават проблем. Ядрените проекти отнемат години и струват милиарди. Проблем са и отпадъците, които са токсични с векове.

Италианските власти са притеснени и от местна съпротива. Досега те обмислят основно райони, в които вече са се намирали ядрени реактори в миналото, казват източниците. Освен това всяка локация ще трябва да бъде стабилна от геоложка гледна точка, което не е лесно в тясна страна, застрашена от земетресения.

Колебанията може да усложнят и стремежа към малки модулни реактори, казва един от източниците. Технологията е обект на същите местни политически битки и бюрократични спънки като по-големите централи, но в крайна сметка ще произвежда около една трета от енергията.