Войната с Иран направи проблема със Северна Корея още по-тежък

Забравете за 25-те млрд. долара. Това е оценката, която Пентагонът като за начало даде за преките разходи около иранския конфликт – сума, която анализаторите смятат за смешно занижена. Истинската цена на американо-израелската война, която страните сами избраха да започнат, е много по-висока. Тя трябва да включва не само международните икономически и хуманитарни последици, но и стратегическите алтернативни разходи за други и по-неотложни проблеми, които не са решени и може би сега са станали невъзможни за решаване. Един такъв пример: Северна Корея, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Андреас Клут.

В продължение на десетилетия, през които американските президенти небрежно я слагаха в една оплетена „ос на злото“ с плашила от Близкия изток, Северна Корея бе може би най-голямата заплаха за САЩ и техните договорни съюзници Южна Корея и Япония.

И всеки път когато САЩ хвърляха военната си мощ срещу тези други цели – Ирак, Афганистан и сега Иран – Пхенян, под ръководството на следващите поколения на династията Ким, се убеждаваше все повече, че единственият начин да се предотврати американска атака е да има собствени ядрени оръжия. И не само няколко, а достатъчно, за да надвие американската противоракетна отбрана.

Все още си спомням как гледах телевизия през декември 2002 г., пише Клут, когато новинарският канал се оказа с разделен екран: основният панел показваше американската подготовка за нахлуването в Ирак, докато вложката излъчваше кадри на живо с ядрени инспектори от Международната агенция за атомна енергия, изгонени от Северна Корея. Пхенян напусна Договора за неразпространение на ядрените оръжия на следващия месец и тества първото си ядрено оръжие пет години по-късно.

Днес, след още двадесет години неуспешни американски опити за „денуклеаризация“ на Корейския полуостров, Ким Чен Ун разполага с арсенал, който е впечатляващ по най-ужасния начин. Той има приблизително 50 атомни бойни глави и достатъчно обогатен уран, за да бъдат направени още 50. Северна Корея също така произвежда достатъчно материал, за да продължава да добавя около 20 бойни глави годишно за неопределено време. Изглежда, че се стреми поне към паритет с ядрени сили като Франция или Великобритания, които имат над 200.

Оръжията на Ким варират от относително „малки“ тактически ядрени оръжия (еквивалентни на взрива в Хирошима, да речем), които той би могъл да използва в битка срещу Южна Корея, до огромни термоядрени бомби, които биха могли да унищожат цели американски градове. Северна Корея е разработила или тества около 20 системи за пренос, включително междуконтинентални балистични ракети, които могат да достигнат САЩ, и подводници, които могат да се движат незабелязано и да атакуват дори след превантивна американска атака срещу наземните силози за изстрелване на Северна Корея.

Знаейки, че Северна Корея е твърде слаба във военно отношение, за да води голяма конвенционална битка срещу САЩ и Южна Корея, Ким ясно е заключил, че този атомен арсенал е това, което ще е необходимо, за да възпре враговете му, позволявайки му да упражнява влияние в региона по други начини. Той също така промени доктрината на Северна Корея, за да позволи първо (което означава офанзивно) използване на ядрени оръжия, ако нещата тръгнат на зле за него.

За разлика от това, Иран не разполагаше с ядрени оръжия, когато САЩ ги нападнаха – нито миналия юни, нито този февруари. Нито пък властите в Техеран активно са се опитвали да създадат такива, според оценки на американското разузнаване.

Тези контрастиращи резултати за пореден път потвърждават схващанията на Ким. Северна Корея, каквото решение той взе отдавна, няма да бъде Украйна (която през 90-те години се отказа от ядрените си оръжия в замяна на гаранции за сигурност от САЩ, Великобритания и Русия). Нито ще бъде Ирак или Либия, които някога са имали диктатори, отказали се от ядрените си програми и по-късно платили с живота си. Нито пък неговият режим ще бъде Иран. Това, което е Ормузкият проток за Техеран, са ядрените оръжия за Пхенян.

Ким „вероятно е щастлив“, наблюдавайки как се развиват събитията в Близкия изток, казва Джоел Уит. Той е ветеран от Държавния департамент, който е помогнал за договарянето на една от ядрените сделки между САЩ и Северна Корея, която по-късно пропадна – сага, която той описа наскоро в книга.

Като начало, Пентагонът трябваше да премести войски и боеприпаси от Южна Корея и други части на Азия към иранския театър на военните действия. Тези боеприпаси включваха ценни противоракетни прехващачи, като например системите THAAD, които сега са наполовина изчерпани. Дори ако войната с Иран приключи тази година и САЩ се прегрупират, е малко вероятно да отделят толкова ресурси за защита на своите източноазиатски съюзници, колкото обещаваха официалните им стратегически документи само преди няколко месеца.

Вашингтон сега е по-разсеян като цяло, тъй като войната с Иран измества настрана други дипломатически и политически цели, както може да стане очевидно, когато президентът Доналд Тръмп се срещне с китайския си колега Си Дзинпин в Пекин тази седмица.

Подобно на Ким, както Си, така и руският президент Владимир Путин виждат иранското забатачване като потвърждение, че САЩ са в упадък като суперсила и хегемон, оставяйки вакуум във властта, в който Русия, Китай и дори Северна Корея биха могли да се разширяват. Ким, Си и Путин имат свои собствени проблеми и се наблюдават предпазливо. Засега обаче те са решили, че могат да бъдат по-силни, като са в един фронт срещу САЩ.

След неуспешната си среща на върха с Тръмп през 2018 г. и 2019 г., Ким сложи край на изолацията на страната си и култивира тройно съглашение с Русия и Китай. Той подписа пакт за взаимна отбрана с Русия през 2024 г. и изпрати севернокорейски войници да се бият срещу украинците (придобивайки опит в съвременната война с дронове като страничен ефект). Москва отвърна с търговия и технологично ноу-хау за всичките оръжия, включително междуконтиненталните балистични ракети.

Китай също увеличи търговията си със Северна Корея. И Китай, и Русия, като членове на Съвета за сигурност на ООН с право на вето, започнаха да защитават Северна Корея от прилагането на санкции на ООН. В миналото те са сътрудничили със САЩ в стремежа си за денуклеаризация на Корейския полуостров. Сега те приемат Пхенян като част от атомния клуб.

Си Дзинпин обяви този квази-съюз визуално, като посрещна както Путин, така и Ким на голям военен парад в Пекин миналия септември. Юнг Пак, който се занимаваше с Източна Азия в Държавния департамент по време на администрацията на Джо Байдън, смята, че Ким се е „трансформирал от международен парий в международен властови играч“.

И тримата лидери не може да не забележат смъртоносно ефикасния и почти небрежен начин, по който САЩ „обезглавяват“ чуждестранни режими – първо чрез отвличане на диктатора на Венецуела, а след това чрез убийството на върховния лидер на Иран и редица командири.

Ким е обсебен от подобни сценарии от години, посочва Уит. Руснаците отдавна разполагат със системи, които биха могли да нанесат ответeн удар срещу САЩ дори след като ръководството на Москва бъде отстранено. Ким е направил нещо подобно, делегирайки правомощията за изстрелване на ядрени оръжия къде ли не, в зависимост от сценария.

Необмислената американска война срещу Иран изглежда е влошила проблема със Северна Корея. Диктатор, който вече се чувстваше по-силен, отколкото беше по време на първия мандат на Тръмп, сега притежава повече дипломатическо влияние и военна мощ, въпреки че има основания да бъде още по-параноичен относно потенциално смъртоносната непредсказуемост на своя колега в Белия дом. Ким Чен Ун е по-опасен от всякога. И САЩ изглежда не са в състояние да направят нищо по въпроса.