Войните и скъпата енергия ще подхранват инфлацията при храните, според ООН

Глобалният глад намалява за трета поредна година, но военните конфликти, нестабилността на енергийните пазари и климатичните промени продължават да застрашават продоволствената сигурност и да поддържат високи цените на храните. Това се посочва в новт доклад за състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света през 2026 г., публикуван от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), Международния фонд за земеделско развитие (IFAD), Световната продоволствена програма (WFP), УНИЦЕФ и Световната здравна организация.

Президентът на IFAD Алваро Ларио предупреждава в интервю за Associated Press, че продължаващите геополитически конфликти и сътресенията на енергийните пазари могат да доведат до ново поскъпване на горивата, торовете и земеделската продукция. Това поставя в риск от глад още между 9 и 18 млн. души, ако тези сътресения се задържат за по-продължително време.

„Живеем в период с най-голям брой въоръжени конфликти от десетилетия. Всеки конфликт води след себе си повече глад, разселване и бежански потоци“, посочва Ларио.

Цената на храната вече не зависи само от реколтата

Според доклада светът постепенно увеличава производството на храни, но това не означава, че здравословното хранене става по-достъпно. Разходите се натрупват по цялата верига на доставки – от производството и съхранението, през транспорта, до преработката и търговията на дребно.

ООН отбелязва, че слабата транспортна инфраструктура, недостатъчните хладилни мощности, високите енергийни разходи и неефективните пазари продължават да оскъпяват плодовете, зеленчуците и храните с висока хранителна стойност, което ги прави трудно достъпни за домакинствата с по-ниски доходи.

По думите на Ларио, поскъпването на енергоизточниците е сред най-сериозните рискови фактори, тъй като увеличава цените на торовете, напояването, обработката на земята и транспорта на селскостопанската продукция. Това води до по-високи производствени разходи, които впоследствие се прехвърлят върху крайните потребители.

Гладът намалява, но целта за 2030 г. няма да бъде изпълнена

Докладът отчита, че през 2025 г. около 645 млн. души по света са страдали от глад, като броят им намалява за трета поредна година. Въпреки това ООН предупреждава, че при сегашното темпо на спад на броя на гладуващите през 2030 г. около 520 млн. души ще живеят в условия на хроничен глад. Това поставя под съмнение изпълнението на една от целите на ООН за устойчиво развитие – за нулев глад.

Проблем остава и достъпността на здравословната храна. Според оценките близо 2,7 млрд. души по света все още не могат да си позволят пълноценен хранителен режим. В държавите с ниски доходи този дял достига приблизително три четвърти от населението.

Африка е най-уязвимият регион

ООН посочва Африка като региона с най-тежки предизвикателства пред продоволствената сигурност. За първи път континентът изпреварва Азия по абсолютен брой гладуващи, а ако тенденциите се запазят, до края на десетилетието близо 60% от всички хронично недохранени хора в света ще живеят в Африка.

Според Ларио причините са комплексни – бързото нарастване на населението, по-слабият икономически растеж, недостатъчните инвестиции в селското стопанство и повишената зависимост от внос на храни. Африканските държави внасят хранителни продукти за близо 100 млрд. долара годишно, което ги прави особено чувствителни към глобални ценови шокове.

Решението е в инвестициите

Според ООН трайното решение не е единствено в увеличаването на земеделското производство, а в изграждането на по-устойчиви хранителни вериги. Докладът препоръчва инвестиции в напояване, складови бази, хладилни системи, транспортна инфраструктура, логистика и достъп до качествени семена, торове и финансиране за земеделските производители.

Ларио подчертава, че подобни инвестиции вече дават измерими резултати. По данни на IFAD проектите, които съчетават подкрепа за производството, пазарния достъп и участието на частния сектор, увеличават доходите на фермерите значително и подобряват устойчивостта на хранителните системи.