Може ли топенето на ледниците да забави изменението на климата?

Торенето с желязо отдавна се приема като лъч надежда на фона на нарастващите парникови емисии, но ново проучване сякаш опровергава тази практика. „Дългогодишната положителна страна“ на ефектите от изменението на климата е подложена на проверка, тъй като учените откриват огромен недостатък в теорията, предава Euronews.

Докато емисиите, задържащи топлината, продължават да нагряват планетата, ледниците в Антарктида са свидетели на безпрецедентно топене. Въпреки че са географски изолирани от цивилизацията, гибелта на тези огромни ледени маси оказва значително въздействие върху целия свят.

Ледникът „Туейтс“ вече е отговорен за 4% от годишното покачване на морското равнище в световен мащаб. Ако се срути напълно, морското равнище може да се повиши с изумителните 65 см.

За да се постави това в контекст, учените прогнозират, че за всеки сантиметър покачване на морското равнище около шест милиона души ще бъдат изложени на крайбрежни наводнения.

Но в Южния полярен океан теорията за торенето с желязо предлага лъч надежда.

С повишаването на температурите и топенето на ледниците, желязото, задържано в леда, се освобождава в океана.

Учените теоретизират, че това желязо подхранва огромни цъфтежи от микроскопични водорасли, които могат да абсорбират въглероден диоксид от атмосферата чрез фотосинтеза. Когато водораслите умрат, те потъват на морското дъно – потенциално задържайки въглерода завинаги.

Докато някои експерти насърчават изхвърлянето на големи количества желязо в океана като част от геоинженерните кампании за справяне с нарастващите нива на емисии, други предупреждават, че това може потенциално да доведе до обособяването на т.нар. „мъртви зони“. Това е мястото, където нивата на кислород са толкова ниски – в този случай, консумиран от разлагащи се водорасли – че почти никакъв живот не може да съществува под повърхността. Това вече се е случвало на места като Балтийско море поради замърсяване с хранителни вещества от човешка дейност.

Може ли топенето на ледниците да помогне за намаляване на въглеродните емисии?

Въпреки това, морски учени от Рътгърския университет в САЩ са открили, че разтопената вода от антарктическия леден шелф доставя далеч по-малко желязо в околните води, отколкото се смяташе досега.

Работейки с няколко университета в САЩ и Великобритания, Роб Шеръл, професор в катедрата по морски и крайбрежни науки, и неговият екип пътуват до ледения шелф „Дотсон“ в море Амундсен, Западна Антарктика, през 2022 г.

Морето Амундсен е в основната на голямата част от покачването на морското равнище, причинено от топенето на ледниците в Антарктика. Тук ледниковата вода идва от плаващи ледени шелфове, предимно задвижвани от топла вода, течаща от дълбокия океан в кухините под леда.

За да измерят колко желязо генерира този разтопен лед за околните води, учените са установили къде морската вода влиза в една такава кухина и къде излиза след добавянето на разтопения лед. Те са събрали водни проби както от входните, така и от изходните точки.

Обратно в САЩ, колегата на Шеръл, Венкатеш Чини, анализира пробите за съдържание на желязо както в разтворено състояние, така и в суспендирани частици, за да изчисли какво количество желязо излиза от кухината.

За тяхна изненада, учените откриват, че само около 10% от изтичащото разтворено желязо идва от самия разтопен лед. По-голямата част се генерира от вливащи се дълбоки океански води (62%) и от приноси от шелфови седименти (28%).

„Приблизително 90 на сто от разтвореното желязо, излизащо от кухината на ледения шелф, идва от дълбоки води и седименти извън кухината, а не от разтопената ледникова вода“, изтъква Чини.

Проучването, публикувано в списание Communications Earth and Environment, също така установява, че под ледника има слой вода, в който липсва разтворен кислород. Това може да е по-голям източник на желязо от топенето на ледения шелф.

„Твърдението ни в тази статия е, че самата разтопена ледникова вода носи много малко желязо и по-голямата част от желязото, което тя носи, идва от смилането и разтварянето на скалната основа в течния слой между скалната основа и ледената покривка, а не от леда, който води до покачване на морското равнище“, заключва Шеръл.

Екипът казва, че са необходими още изследвания, за да се разберат източниците на желязо в Антарктика в един затоплящ се свят. Това означава, че теорията, на която много учени залагаха, може би вече не е валидна.