Топящите се ледници отвориха път за надпреварата на тежките ледоразбивачи

Миналия месец в корабостроителница във Финландия работниците срязаха първите стоманени елементи за нов ледоразбивач. През следващите три години около 10 000 тона от метала ще бъдат вложени в корпуса, преди корабът да бъде транспортиран през океана до Квебек за завършване, пише Bloomberg TV Bulgaria.

CCGS Arpatuuq, който се очаква да бъде пуснат на вода през 2030 г., ще бъде първият тежък ледоразбивач, построен - поне частично - в Канада от повече от половин век. Корабът e на стойност 3,3 млрд. канадски долара (2,4 млрд. щатски долара) и ще бъде с дължина от 139 метра, с площадка за хеликоптери, хангар и помещения за 100 души, членове на екипажа. "Лунни басейни", разположени в средата на кораба, ще осигуряват пряк достъп до Северния ледовит океан за полярни изследвания и евентуално за военно наблюдение.

Вторият тежък ледоразбивач, CCGS Imnaryuaq (и двата са кръстени на инуитски местности), се изгражда в корабостроителницата Seaspan във Ванкувър. В момента Канада разполага само с един тежък ледоразбивач и той е в лошо състояние. Правителството е финансирало общо над двадесет нови ледоразбивача, за да удвои сегашния флот.

През тази година изграждането на съоръженията придоби спешен характер. Отношенията между Канада и нейния съсед се влошиха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши страната с високи мита и изтъкна, че тя трябва да стане 51-ият щат. Това накара министър-председателя Марк Карни да обяви отпускането на допълнителни 9 млрд. канадски долара разходи за отбрана, като изтъкна, че способността за наблюдение и защита на арктическата територия е от решаващо значение за суверенитета на Канада.

Тръмп има свои собствени амбиции за изграждане на флотилия от ледоразбивачи и те не са скромни. Към сегашния американски флот от три ледоразбивача той иска да се добавят нови 48; в приетия тази година мащабен данъчен закон са предвидени 8,6 млрд. долара за започване на дейността. Според Бреговата охрана на САЩ те са достатъчни за построяването на 17 кораба.

Топящите се ледници и горещата геополитика

Размразяването на полярните шапки в Арктика в резултат на климатичните промени разпали глобална конкуренция за проправяне на нови, недостъпни досега транспортни маршрути и достъп до отдалечени някога находища на петрол и природен газ, както и на полезни изкопаеми. Голямото топене отваря и доскоро сковани от лед райони за военна дейност.

Русия е категоричен световен лидер с 47 ледоразбивача в експлоатация, твърди Михаил Григориев, директор на базираната в Москва консултантска компания Gecon. Тези плавателни съдове са приблизително еквивалентни на тези, които Канада и САЩ класифицират като тежки или средно тежки ледоразбивачи. Още 15 руски кораба са в процес на изграждане, съобщава Григориев, и отбелязва, че е подписан договор за още един.

Китай, Швеция и други страни също са в процес на разширяване на флота си, сочат данни на финландската инженерингова фирма Aker Arctic Technology Oy.

„Никога не съм виждал подобен импулс за търсене на ледоразбивачи в корабостроенето“, казва Джеймс Дейвис, главен изпълнителен директор на базираната в Квебек компания Chantier Davie Canada Inc., чиято корабостроителница Davie Shipyards строи Arpatuuq.

Ако геополитическият интерес към полярния регион е нараснал, същото важи и за притесненията на САЩ и Канада как да защитят обширните си арктически територии. Аляска е най-големият щат на САЩ, два пъти по-голям от Тексас, а арктическата територия на Канада е над два пъти и половина по-голяма от Аляска.

Последните стратегии, публикувани от двете страни, споделят опасенията за дейността и сътрудничеството на Китай и Русия в региона.

Именно тук се намесват ледоразбивачите. Нуждата от тези кораби нараства, противно на логиката, с намаляването на морския лед. Корабните коридори, които преди са били замръзнали през по-голямата част от годината, вече не са толкова заледени и могат да се използват целогодишно - с помощта на подходящ кораб.

Миналата зима арктическият морски лед е покрил най-малката площ от почти половин век насам, съгласно данните на Националния център за данни за снега и леда към Университета на Колорадо в Боулдър. Дори и при най-добрия сценарий се очаква Арктика да има лета без лед още през 2030 г.

САЩ и Канада изостават от Русия и Китай в Арктика

Канада и САЩ наваксват изоставането си, а голямо предизвикателство и за двете страни е липсата на производствен капацитет. Китай сега е водещият глобален играч в корабостроенето, коментира Дейвис от Chantier Davie. Русия пък разполага със 17 кораба, които в Северна Америка биха се считали за тежки ледоразбивачи, а шест от тях са способни да пробиват лед с дебелина до четири метра.

"Никой не разполага с толкова мощен флот като нас", заяви руският президент Владимир  Путин в края на август на среща с ядрени учени, като имаше предвид ледоразбивачите на страната.

Осем от тежките руски ледоразбивачи са задвижвани с ядрени двигатели, подчерта Путин на същата среща. Ядрените ледоразбивачи поддържат по-висока скорост и не се нуждаят от дизелово гориво, което означава, че могат да работят за по-дълги участъци в горната част на света. Русия изгражда флота си на полуостров Кола, като се стреми да транспортира повече нефт и газ по Северния морски път.

Освен това Русия експериментира с различни видове товарни кораби, за да разшири технологичните граници на възможното. Това включва кораби за превоз на втечнен природен газ, които могат да се превозват през лед, построени в Южна Корея, посочва Рибски, докато санкциите не спират доставките.

Какво е отражението на топящите се ледове в другите държави в региона можете да прочетете в материала на Bloomberg TV България.