В търсене на оръжия Зеленски се оказа между чука и наковалнята на Балканите

Пътуването на Володимир Зеленски до Сърбия през уикенда предизвика отзвук на Балканите дълго след като украинският президент се върна в Киев, пише Politico в материал.

В събота Зеленски посети за първи път сръбския си колега Александър Вучич, който отказа да се присъедини към режима на санкции на ЕС срещу Русия и поддържа топли отношения с Кремъл. След това се намеси в най-нажежения регионален спор, като заяви, че Украйна ще продължи да не признава независимостта на Косово, бивша провинция на Сърбия.

Реакцията на Косово беше бърза. Синьо-жълт банер с размерите на сграда с надпис „Свобода за Украйна“, който стои на главната улица на Прищина от 2022 г., беше свален веднага, а кметът Перпарим Рама заяви, че макар симпатиите му да остават с „народите, изправени пред война, насилие и преследване... уважението трябва да бъде взаимно“.

След посещението на Зеленски Вучич заплаши физически да пренасочи река Ибър, която тече от Сърбия към Косово, в отговор на разрушаването на сръбски къщи по брега на язовира от страна на Косово. Подобен ход би източил язовира, снабдяващ голяма част от водата на Косово и решаващия охладителен капацитет на най-голямата електроцентрала.

В същото време сръбският външен министър Марко Джурич и албанският премиер Еди Рама си размениха реплики в социалната мрежа X, като последният обвини Сърбия, че е в „политически балон“ и отрича факта, че „Сърбия е загубила Косово“ отдавна.

Според Иля Котов, ръководител на Центъра за развитие на държавни стратегии и публични политики в Украйна, посещението на Зеленски в Сърбия е „знаково“ и показва на света, че „монополът на Русия на Балканите, както и в други части на света“ не е необходимо да съществува. В интервю за украинското издание „Обозревател“ той посочва, че Вучич ще запази позицията си на балансиране между Изтока и Запада – стандартна политика както лично за Вучич, така и за Сърбия като цяло.

Косово беше южна провинция на Сърбия с албанско мнозинство през по-голямата част от 20-ти век. Нейният народ имаше широки политически права при социалистическа Югославия, докато десетилетните сръбски репресии не доведоха до въоръжения конфликт от 1998-1999 г. Тримесечна бомбардировка на НАТО прогони сръбските сили и направи провинцията протекторат на ООН.

Косово обяви независимост през 2008 г. и към днешна дата е признато от над 100 държави, включително САЩ, Великобритания и 22 от 27-те страни членки на ЕС, включително България. Страната е и потенциален кандидат за членство в ЕС, подавайки кандидатура през декември 2022 г.

Статутът на страната отдавна е любима тема за разговор на руския президент Владимир Путин, който го използва, за да оправдае нахлуването в Грузия през 2008 г. и анексирането на Крим през 2014 г. Министърът на външните работи на Косово Глаук Конюфца заяви, че е научил „със съжаление“ мнението на Зеленски и че подобна реторика отразява „опитите на Русия да представя Косово като прецедент“.

Що се отнася до това защо украинският лидер изобщо би се забъркал в трудния балкански въпрос, вероятно въпросът се свежда до оръжия.

„Вярвам, че бяха постигнати няколко непублични резултата. (…) Бих искал да ви напомня, че преди това имаше скандал между Москва и Вучич относно продажбата на оръжия от Сърбия на трети страни, които след това се озоваха в Украйна.(…) Можеше ли това да се случи без политическата воля на сръбското ръководство? Разбира се, че не“, коментира за „Обозревател“ Иля Котов.

Сърбия все още произвежда значителни количества боеприпаси в калибрите на съветския стандарт, които би било невъзможно да се получат от западните съюзници на Киев, които вместо това използват стандарта на НАТО.

„Сърбия разполага с достатъчно оръжия, особено съветски и руски. Сигурен съм, че това е било обсъждано – дискретно, разбира се, и не публично – но това сътрудничество ще продължи“, посочва още Котов.

Украйна има тежки гаубици и танкове от съветско време, които остават ключови за сраженията в Донбас и отвъд него. И въпреки проруската си позиция, Вучич с удоволствие ги предоставя на Киев тихомълком.

„Украйна е в позиция, в която не може да се интересува от неща извън по-непосредствените нужди на Украйна, а Вучич е по-важен за нея“, обяснява Флориан Бийбер, който ръководи Центъра за югоизточноевропейски изследвания към Университета в Грац.

Действията на Вучич прямо Зеленски може да са отчасти опит да се успокоят критиките от Брюксел. Лидерите на ЕС осъдиха „експлозията на насилие“ по време на продължаващите антиправителствени протести и „срива на демократичните стандарти“ в Сърбия.

„Той се надява, че ще получи по-малко критични забележки през следващите месеци заради близките си, поне символично по-близки, връзки със Зеленски. Вучич прави това за влияние в ЕС преди евентуални избори в страната“, продължи Бийбер.

Поддръжниците на Косово отдавна представят независимостта му като еднократен случай, а не като модел за действие. Но обстоятелствата около пътя му на отделяне от Сърбия остават противоречиви, особено за членки на ЕС като Испания и Кипър, които имат свои собствени сепаратистки главоболия и все още отказват да признаят независимостта на Косово.

„В зависимост от това на коя страна на този аргумент застанете, ще имате различно мнение за това какво означава независимостта на Косово за други конфликти и други териториални спорове по света“, посочва още Бийбер.

Според Котов трябва да гледаме не само публичните резултати от срещата, но и това, което врагът не трябва да научава. „Войната продължава и много неща наистина трябва да останат военна тайна. И сътрудничеството трябва да се задълбочи с всички европейски страни, независимо от тяхната политика“, смята той, цитиран от „Обозревател“.