Зеленски за първи път посещава Сърбия на фона на отслабващото руско влияние в Белград

Украинският президент Володимир Зеленски е на своето първо посещение в Сърбия, балканската страна, чийто държавен глава ограничава доскоро тесните си връзки с Руси, пише Bloomberg.

Сръбският президент Александър Вучич беше съюзник на руския лидер Владимир Путин в продължение на години, преди отношенията между тях да се влошат след инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. Въпреки че Сърбия не се присъедини към санкциите срещу Москва, тя осъди войната и ограничи икономическото влияние на Русия върху страната. На свой ред Русия обвини Белград, че ѝ е нанесъл удар в гръб, като е помогнал за въоръжаването на Украйна.

Вучич се опитва да запази своята характерна геополитическа балансираща позиция, предвид оставащата структурна зависимост на Сърбия от вноса на газ от Русия. Въпреки това той призова „Газпром нефт“ да продаде обратно мажоритарния си дял в рафинерията NIS AD на Сърбия или на трети страни инвеститори, тъй като пазарът на горива в страната зависи от компанията, чийто бизнес е възпрепятстван от американските санкции.

„Пристигането на Зеленски в Белград тази събота би било немислимо само преди няколко години“, коментира Вук Велебит, президент на инициативата „Пупин“, която има за цел да насърчава сръбско-американските отношения. „Това не е посещение от учтивост. Това е потвърждение, че отношенията между Сърбия и Украйна тихо навлязоха в нова фаза“ , добавя той.

Търговията на Сърбия с Русия намаля на фона на безпрецедентните международни санкции срещу Москва заради войната. Това се отрази и на армията на Белград, която разчиташе на оборудване от съветската епоха и беше принудена да премине към оборудване, произведено от западни партньори.

Руските изтребители МИГ, които са на въоръжение в Сърбия, ще бъдат постепенно заменени от френски изтребители Rafale съгласно сделка от 2024 г. с Dassault Aviation SA.

В същото време Вучич се опита да изгради тесни връзки с президента на САЩ Доналд Тръмп и семейството му. Миналия месец започна и „стратегически диалог“ между Сърбия и САЩ.

Сръбският президент има вътрешнополитически причини да не демонстрира твърде открито дистанцирането си от Москва, тъй като много от неговите избиратели ценят вековните връзки на страната с Русия. Тези чувства са затвърдени през 90-те години на миналия век, когато Сърбия е притисната от западни санкции по време на кървавия разпад на Югославия, и още повече през 1999 г., когато НАТО бомбардира Сърбия, за да принуди войските ѝ да се изтеглят от Косово.

Търсенето на баланс вероятно ще продължи, тъй като Вучич се стреми да се завърне на поста министър-председател, тъй като президентският му мандат изтича следващата година. Той заяви, че ще поведе своята партия към предсрочни избори по-късно тази година.

„Външната политика на Сърбия непрекъснато се привежда в съответствие със Запада“, коментира Велебит, като добавя: „Тихо, но недвусмислено, независимо дали Белград е готов да го каже на глас“.