Как Сърбия може допълнително да усложни присъединяването на Украйна към ЕС

Украйна постига бавен напредък по пътя си към членство в Европейския съюз (ЕС), като отвори две от шест преговорни глави. Киев обаче все още се сблъсква със съпротива срещу ускоряването на процеса

Страната се изправя и пред друго усложнение: Сърбия, пише Euronews.

Напредъкът на Украйна в отварянето на още преговорни глави, съвместно с Молдова, стана възможен едва след съкрушителната изборна загуба на бившия премиер на Унгария Виктор Орбан през април.

Новият премиер на Унгария Петер Мадяр започна работа за разрешаване на двустранните въпроси с Киев относно отношението към унгарското малцинство в Закарпатието. Той се съгласи за отварянето на главите по въпросите на върховенството на закона и външната политика.

В същото време Будапеща се съпротивлява на натиска за отварянето на всичките шест глави едновременно. Унгария предпочита поетапен подход, за да улесни вътрешното възприемане на въпроса след години на антиукраинска пропаганда по времето на Орбан.

Напредъкът на Киев към присъединяване е под нарастващ натиск от държавите членки на ЕС, които настояват за напредък в разширяването със страните от Западните Балкани и по-специално за приемането на Сърбия в блока.

„Има тънка граница между твърдението, че всички страни кандидатки трябва да бъдат третирани еднакво, и свързванета на напредъка на страните от една географска област с друга“, коментира дипломат от ЕС, пожелал анонимност, пред медията.

По-рано този месец Европейската комисия (ЕК) отново предложи отварянето на Клъстер 3 със Сърбия, който е в застой от декември 2021 г. Осем държави членки се противопоставиха на това решение.

Според противниците постиженията на Сърбия по отношение на върховенството на закона не отговарят на стандартите на ЕС и страната е показала слабо съответствие със санкциите срещу Русия. Белград продължава да поддържа неясни отношения с Москва.

Комисията, под натиска от Франция, Испания и т.нар. „Приятели на Западните Балкани“, твърди, че Сърбия вече е постигнала значителен напредък по редица реформи, които оправдават напредъка на кандидатурата ѝ за присъединяване. Приятелите на Западните Балкани включват Италия, Гърция, Словакия, Австрия, Чехия, Хърватия и Словения.

Напредъкът към членство в ЕС и в други страни от Западните Балкани, като Черна гора и Албания, които се считат за следващите в списъка, оказва натиск върху сръбското правителство да обясни на собственото си население защо собствената му кандидатура за присъединяване очевидно остава безнадеждна.

В същото време Сърбия е широко смятана за най-влиятелната страна в региона, тъй като е най-населената и с най-голяма икономика.

Междувременно повечето от „Приятелите на Западните Балкани“ – с изключение на Хърватия, твърдят, че геополитическите съображения създават двоен стандарт за Сърбия, от една страна, и Украйна, от друга.

„Има опасения, че „Приятелите на Западните Балкани“ може да съчетаят процеса на присъединяване на Украйна и Молдова с отварянето на клъстер 3 за Сърбия“, коментира и втори дипломат, пожелал да говори при условие на анонимност. „Напредъкът на единия фронт създава натиск да се действа и на друг фронт“, добавя източникът на медията.

В същото време държавите членки са като цяло съгласни, че разширяването работи най-добре, когато не се намесва политиката и се свърши техническата работа, защото колкото повече връзки се очертават между досиетата, толкова по-сложна става картината.

В миналото правителството на Орбан сякаш правеше връзка между Сърбия и Украйна, но въпросът за присъединяването на Украйна беше твърде идеологически зареден. Сега, когато Будапеща промени позицията си, това свързване може да се появи отново.

„Комисията казва, че трябва да се спазва географски баланс, но Сърбия не ни помага [с вътрешните си реформи]“, коментира трети дипломат пред Euronews.

Със засилването на натиска за отваряне на всички преговорни глави за Украйна и Молдова до края на годината гласовете, които призовават за равно третиране и географски баланс, вероятно ще стават по-силни.