ЕС се готви да предложи статут на "интегрирана държава" на Украйна

Европейските лидери едва ли ще одобрят предложението на Европейската комисия (ЕК) за по-бързо и без бюрокрация присъединяване на Украйна, пише Financial Times, позовавайки се на свои източници. Киев иска от общността да определи точна дата за влизане, за да не може да бъде блокирана от държава от ЕС под натиска на Русия.

Според оценката на ЕК Украйна е готова да започне проговорите по клъстери, но процедурата изисква единодушие и е блокирана от Унгария. Повечето държави в ЕС се опасяват от бързо присъединяване на Украйна, защото това би подкопало стойността на членството.

Според източниците на FT има два варианта за членството на Украйна, обсъждани сега. Първият е на Франция и предвижда статут на "интегрирана държава", а вторият е германски и е описан като "асоциирано членство", при което Украйна ще има право да участва на европейските съвети, но без право на глас при взимане на решения и без директен достъп до бюджета.

Франция поставя изрично условие за ограничения по отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП).

"Ние не искаме ЕС-light", каза преди седмица украинският президент Володимир Зеленски по време на съвместна пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц. От своя страна Мерц отбеляза, че членството на Киев е важна стъпка за сигурността на ЕС и призова реформите да бъдат извършени.

Опасенията на властите в Киев са, че "ограничено членство", или "неясна алтернатива", ще бъде прието като заместител от обществото на фона на повече от четири години война. На Украйна реално вече беше отказан достъп до НАТО, макар че в годишната си среща от Вашингтон преди две години Алиансът декларира, че страната е бъдещ член. Това определение все още не е отменено. Властите определят членството в НАТО като един от най-евтините варианти за защита.

Володимир Зеленски коментира, че членството на Украйна в ЕС също е част от гаранциите за сигурност, които би получила страната му. Той е категоричен, че може да изпълни бързо изискванията и да направи нужните реформи, очаквани от Брюксел.

Според оценка на мозъчния тръст Bruegel, базиран в Брюксел, Украйна може да допринесе много за защитата на ЕС, но страната има и други положители страни. В енергийния сектор Украйна може да бъде важен източник на чиста енергия - от ВЕИ и ядрени централи, както и на природен газ и реално да намали енергийните разходи на общността. Възстановяването на разрушената енергийна инфраструктура след руските обстрели пък означава, че в Украйна може да бъде развит модерен иновативен енергиен сектор, който ще е от полза за общността.

Украйна обаче би била най-голям бенефициент на помощ по ОСП - ако върне окупираните земи и бъдат почистени и разминирани всички земеделски площи. Освен това заради ниските доходи на човек от населението страната би била един от най-големите получатели на средства по кохезионната политика на ЕС. На базата на данните по сегашната Многогодишна рамка (2021 - 2027) Украйна би получила 32 млрд. евро по кохезионните програми и 85 млрд. евро по ОСП за един бюджетен период (7 години).

Присъединяването на Украйна ще подкрепи и трудовия пазар на ЕС, сочат още оценките на анализатори.