Въздушната война на Украйна с Русия е часът на истината за шведските изтребители Gripen

След като Украйна заяви, че ще превърне изтребителите Gripen в гръбнака на военно-въздушните си сили, шведският изтребител най-сетне ще бъде подложен на изпитание в ролята, за която е предназначен – противопоставянето на Русия, пише Ройтерс.

Украйна е заделила 2,5 млрд. евро от заема на Европейския съюз в размер на 90 млрд. евро, за да закупи 20 нови изтребителя Gripen E, и ще получи 16 по-стари модела като дарение от Швеция, силен нов актив за защита на украинските градове.

„Нуждаем се от тези самолети и за нас това наистина е нова страница за Украйна“, заяви президентът Володимир Зеленски при подписването на споразумението с шведския премиер Улф Кристерсон във военно-въздушната база в Упсала миналата седмица.

Споразумението, което може да бъде разширено до 150 нови самолета, може да изправи Gripen срещу руски противници в рамките на една година, което ще бъде първо истинско изпитание в бой за изтребител, който отдавна получава ласкави оценки за способностите си, но така и не ги е доказал в интензивни боеве.

Gripen излетя за първи път през 1988 г. и е продаден в редица страни, включително Бразилия и Южна Африка. Той е изпълнявал наблюдателни мисии и въздушни патрули, а изтребителите, закупени от Тайланд, влязоха в боеве с камбоджанските сили.

„Това ще бъде нещо съвсем различно, то ще бъде изпитание срещу системите, на които този самолет всъщност е проектиран да се противопостави – Русия“, коментира подполковникът и преподавател в Шведския университет по отбрана Йохан Хуовинен.

„Това в крайна сметка ще бъде изпитание за шведските технологии“, допълни той.

Устойчив и маневрен

Изтребителите Gripen нямат стелт способностите и обсега на F-35, произвеждани от Lockheed Martin, но имат и ключови предимства. Проектирани да действат в страна, подложена на руска атака, те залагат на значителна надеждност в тежки условия.

Командирът на ескадрила от шведските военно-въздушни сили Робин Арвидсон казва, че конструкцията позволява цялата основна техническа поддръжка да се осъществява с ръкавици.

„Малки подробности като тази са от голямо значение, когато сте на бойното поле през зимата“, отбелязва той пред Ройтерс, докато ескадрилата му изпълнава задачи по въздушно патрулиране на НАТО в Исландия през март.

Докато самолети като F-35 са проектирани да действат от относителната сигурност на военно-въздушна база или самолетоносач, изтребителите Gripen могат да излитат и да кацат на всеки прав път, а това означава, че са способни да се разпръснат и да станат по-трудни за атакуване.

„Украйна не оперира от непокътнати военно-въздушни бази по стандарт на НАТО. Използваме разпръснати писти, неасфалтирани пътища, участъци от магистрали и скрити позиции из цялата страна. Gripen е проектиран точно за това“, казва Олексий Антонюк, ръководител на отдела за сътрудничество в областта на отбраната към украинското Министерство на отбраната, в отговор на въпроси на Ройтерс по имейл.

„Екипаж от шестима души – един квалифициран техник и петима военнослужещи, може да го презареди, превъоръжи и почисти за следващата мисия за по-малко от десет минути. Никой друг самолет от същия клас не предлага такава комбинация“, допълва той.

Антонюк отбелязва още, че на цена от 8000 долара за летателен час Gripen оперира на по-малко от една четвърт от цената на полет с F-35, което е значителна разлика в продължителна война на изтощението.

Неговите ракети „Метеор“ въздух-въздух са подходящи за принуждаване на Русия да изпраща собствените си военни самолети далеч от фронта, а това намалява въздействието на управляемите бомби, които се превърнаха в едно от ключовите оръжия на Москва, допълва той.

Недостатъци

Джъстин Бронк, старши научен сътрудник по въздушна мощ и технологии в Кралския институт за обединени услуги в Лондон, казва, че Gripen е отличен избор за операции в разпръснати формирования и подходящ вариант за Украйна, но допълва, че способностите му си имат граници.

„Той няма да има трансформиращ ефект относно способностите на украинските военно-въздушни сили да установят някак пълно въздушно превъзходство или нещо подобно, тъй като руската наземна мрежа за противовъздушна отбрана... все още е внушителна“, счита той.

Липсата на стелт способности и по-лекият боен товар също може да представляват недостатъци“, допълва Бронк.

Друго предизвикателство е производството. Saab имаше поръчки за 117 изтребителя Gripen E още преди Украйна да заяви, че иска 20. В момента компанията може да произвежда около 15 самолета на година в Швеция и си поставя за цел да увеличи броя им до 20-30.

Компанията има допълнителна производствена линия в Бразилия. Но дори като се вземе това предвид, експерти казват, че увеличаването на производството на такива технологично напреднали продукти е трудно, въпреки че Saab е уверена в перспективите.

„Започнахме инвестиции отдавна“, коментира главният изпълнителен директор на компанията Микаел Йохансон пред Ройтерс и допълва, че се проучва сътрудничество с Украйна за ремонтни дейности, основни прегледи и резервни части, а в бъдеще е възможно да се стигне и до местно производство.

„С голям партньор като Украйна с течение на времето това може да се случи“, изтъква той.

Потенциал за продажби

Финансиран от шведските данъкоплатци, проектът Gripen премина през трудни начални етапи, като беше подложен на критики заради надхвърляне на бюджета и катастрофи в началото. Шведските медии го нарекоха „най-скъпата машина за разораване на почвата в света“ след катастрофа по време на телевизионно излъчване през 1989 г., когато самолетът излетя от пистата и се преобърна рязко в калта.

„По онова време не разбирахме напълно ползите. Но днес изглежда като инвестиция, която може да донесе работни места и силна възвръщаемост“, казва Хуовинен.

Saab, чиито акции са поскъпнали с над 850% след нашествието на Русия в Украйна, вече поглежда към още потенциални продажби, като Канада е една от страните, проявяващи интерес към Gripen.

„Тази сделка е отправна точка, която ще доведе до това повече страни не само да купуват Gripen, но и да възприемат Швеция като конкурентен доставчик на съвременни системи“, казва пред Ройтерс шведският министър на отбраната Пал Йонсон.