Гренландия е загубила с 1 трлн. тона повече лед от очакваното заради интензивно топене

Ледената покривка на Гренландия, пространство от замръзнала вода около три пъти по-голямо от Тексас, изчезва много по-бързо, отколкото се смяташе досега, показва ново изследване, цитирано от Bloomberg. Този процес може вече да се отразява на разпределението на топлината по света.

Масата на изгубения лед между 1985 г. и 2022 г. е подценена с цели 20%, или повече от 1000 гигатона (1 трилион метрични тона). Това се дължи на пренебрегваното въздействие на откъсването на ледници около периметъра на Гренландия, пишат учени в статия, публикувана в сряда в Nature.

Използвайки няколко публични масива от данни, изследователският екип комбинира повече от 235 000 наблюдения на ледниковата периферия, за да създаде „ледена маска“, показваща степента на ледената покривка всеки месец от 1985 до 2022 г.

С изключение на „един миниатюрен малък ледник“, който нараства скромно, се наблюдава „отстъпление навсякъде, където погледнахме. Вижда се на всеки ъгъл на острова“, изтъква Чад Грийн, глациолог към НАСА.

Свиването на ледената покривка на Гренландия вече допринася за по-високите нива на морската вода, но топенето, проучено от Грийн и неговия екип, вероятно е имало минимално въздействие, тъй като се е случило в дълбоки фиорди, водещи към океана, където ледът вече е бил предимно под водата. Въпреки това, тъй като тази част от ледниците изчезва, топенето във вътрешността на острова вероятно ще се ускори и ще повиши морското равнище, тъй като водата се влива в океана.

Определянето на това колко повече лед ще бъде загубен и с каква скорост зависи също от чувствителността на различните ледници към изменението на климата. Обхватът на ледниците варира сезонно, нараства през зимата и се свива през лятото. Тези, които постоянно се променят най-много, вероятно са най-чувствителни към промените в околната среда и глобалното затопляне, предполагат учените.

„Това откритие е нещо като пътна карта за това къде да търсим ледниците, които ще бъдат потенциално най-големите играчи през следващите няколко десетилетия в покачването на морското равнище“, каза Грийн.

Ледената покривка на Гренландия се отдръпва поради по-високите глобални температури, причинени от изгарянето на изкопаеми горива от човека.  Преди това изследване общата загуба на ледена маса досега се оценяваше на около 5000 гигатона. Ако всичко се стопи, морското равнище може да се покачи с повече от 7 метра.

Междувременно загубата от откъсване от основната ледена маса по периферията - когато айсбергите се откъсват от ледника и изплуват в морето - вече е достатъчно голяма, че да може да повлияе на циркулацията на океана и разпределението на топлинна енергия по света, предполага проучването. Това може да има особено значение за преобръщащата се циркулация на Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC).

AMOC може да се опише като планетарен транспортен пояс на енергия, където циркулира топла вода от по-ниски географски ширини до Северния Атлантик и обратно. В допълнение към затоплянето на голяма част от Европа и Великобритания, тази циркулация носи хранителни вещества със себе си, които са ключови за поддържането на живота в океана.

Годишното замръзване на повърхността на Северния ледовит океан е двигател на движението на топлината в океаните. Ледът не може да съдържа сол и така, когато ледът на Арктика замръзне, солта се изтласква и потъва на океанското дъно. Тази по-плътна солена вода след това отива на юг, което от своя страна изтласква топлата вода на север.

Учените са разделени относно това дали AMOC наближава повратна точка, когато дори относително малко количество топяща се прясна вода може да наруши цикъла.

„Намерихме допълнителни хиляда гигатона [изгубен лед] и сега казваме на изследващите океана: „Сложете това във вашите модели и вижте дали ще повлияе на нещата“, споделя Грийн.

Тази цифра от 1000 гигатона е значителна – „много по-голяма, отколкото бих предположил“, изтъква Джулиен Строев, главен научен директор в Arctic Basecamp, група с нестопанска цел от експерти. Въздействието, което може да има върху океанската циркулация, изисква разследване, добавя Строев.

Дали това също допринася за по-големи промени в циркулацията на океана отчасти зависи от това къде в крайна сметка свършва прясната вода. Досега учените вярваха, че по-голямата част от загубата на лед в Гренландия се причинява от засилено топене на повърхността и оттичане, а не от отчупване на ледени късове по периферията на ледниците.