Кои са най-важните моменти за климата през 2025 г.?

2025-та беше трудна година за климатичната политика и трудна за нашата затопляща се планета. През последните 12 месеца изменението на климата не можеше да бъде игнорирано, независимо дали ни се иска или не. В тази връзка Euronews хвърля светлина върху водещите моменти, свързани с климата и ограничаването на глобалното затопляне.

Рекордна серия

Световната метеорологична организация заяви, че последните 11 години са били най-топлите в историята, а 2025 г. най-вероятно ще бъде или втората, или третата най-гореща година в историята.

Очаква се окончателното измерване през януари да покаже, че последните три години са надхвърлили целта за ръст на глобалните температури от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, определена в Парижкото споразумение за климата.

Концентрациите на парникови газове достигнаха рекордно високи нива през 2025 г. Тези газове се произвеждат от човешки дейности, като изгарянето на изкопаеми горива, и от промени в земеползването, свързани с обезлесяването и промишленото земеделие. Газовете улавят топлината от слънцето по-бързо, отколкото атмосферата я излъчва обратно в космоса, създавайки глобално затопляне.

„Измама“

Годината започна с повторното влизане на Доналд Тръмп в Белия дом и с изтеглянето на САЩ от Парижкото споразумение. Това беше предизборно обещание на републиканеца към американските избиратели и той се придържа към него.

Малко по-нестандартна беше речта на Тръмп пред Общото събрание на ООН през септември, в която той заяви, че възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са „шега“, която е „твърде скъпа“. Той привлече вниманието на медиите с един особен остър жест, описвайки изменението на климата като „най-голямата измама, извършвана някога в света“.

Тръмп премахна замразяването на разрешенията за износ на втечнен природен газ (LNG) в деня, в който встъпи в длъжност, и оттогава продажбите на САЩ рязко се увеличиха.

При намаляването на емисиите САЩ паднаха в глобалната класация през 2025 г., докато Китай се изкачи нагоре. Въпреки че остава най-големият замърсител в света, анализ на Carbon Brief установи, че въглеродните емисии на Китай остава непроменени или намаляват от 18 месеца.

Топене на ледове и други предизвикателства

Междувременно, в най-отдалечените части на планетата, промените се ускоряват, на фона на опасенията, че се преминават необратими планетарни повратни точки. Ако климатичната политика през 2025 г. не ви впечатли, тогава реалността на затоплянето в криосферата и в океаните вероятно ще се усети скоро.

Проучване от 2025 г. на ETH Zürich установи, че сме на път да навлезем в период, който се нарича ​​„пиково изчезване на ледниците“. Места като Алпите, Скалистите планини, Кавказ и Андите ще се променят завинаги.

Тази година беше потвърдено, че Венецуела е загубила последните си ледници. До 2100 г. Централна Европа ще има едва три процента от общия брой ледници днес, следвайки настоящите тенденции на затопляне. Това ще има дълбоки последици не само за красивите туристически дестинации, но и за водноелектрическите централи и земеделските общности, които разчитат на топящата се вода през лятото. Свързаните с това опасности от срутване на ледниците попаднаха под светлината на прожекторите, когато швейцарското село Блатен беше смазано от порой от лед, кал и скали през май.

Проучване, публикувано през юни, привлече вниманието, симулирайки колапса на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC). Тук няма времева линия, но моделирането е изключително. При сценарий с умерени емисии и бързо забавяне на океанските течения, морският лед ще достигне Шотландия, а зимните температури в Лондон ще паднат до минус 20градуса по Целзий. Северна Европа ще бъде единствената част на планетата, която ще стане по-студена, вместо по-топла.

В Антарктика учени наблюдават дестабилизацията на ледените шелфове. Екип от Университета на Източна Англия във Великобритания, използвайки британската изследователска подводница Boaty McBoatface, извърши проучване на мястото, където ледникът се издига над морето. Те откриха, че водата дълбоко в кухината е „изненадващо топла“.

В Гренландия лятото беше дълго. Учени от Датския метеорологичен институт установиха, че топенето на леда е започнало в средата на май и е продължило до септември. Това означава, че лятото е настъпило 12 дни по-рано от средното за периода 1981-2025 г., а територията е загубила 105 милиарда тона лед през сезона 2024-2025.

Това топене е един от факторите, допринасящи за постоянното ускоряване на покачването на морското равнище. Все още нямаме данни за 2025 г., но през 2024 г. наблюдавахме рекордно покачване на морското равнище от 5,9 милиметра, а средната стойност за периода 2014-2023 г. вече е 4,7 милиметра годишно.

Крайбрежните общности по целия свят вече обръщат внимание и изискват действия. На брега на Южна Каролина местните хора се обединяват, за да документират високите приливи и отливи в граждански научен проект, организиран от Аквариума на Южна Каролина.

Налице е дълъг списък от природни бедствия, утежнени от изменението на климата, през последните 12 месеца. Мексико и Шри Ланка преживяха наводнения и свлачища, докато изключителните дъждове в Индонезия и Малайзия отнеха живота на стотици хора. Куба и Ямайка бяха опустошени от урагана Мелиса.

Пет години суша превърнаха Плодородния полумесец в пустош. Иран, Ирак и Сирия също са изправени пред сериозен и потенциално катастрофален недостиг на вода. Суши винаги е имало в тези региони, но бърз анализ на World Weather Attribution установи, че едногодишна суша може да се  очаква само на всеки 50 до 100 години при по-хладен, прединдустриален климат.

Според Службата за мониторинг на атмосферата по програма „Коперник“, в Европа това лято са регистрирани рекордни емисии от горски пожари. Освободени са малко под 13 гигатона въглерод, а замърсяването на въздуха с прахови частици е над насоките на Световната здравна организация (СЗО) в големи части от Испания и Португалия.

По отношение на температурите, тази година бяха достигнат нови върхове по целия свят. Въпреки че 2025 г. няма да се класира като на върха, тя все пак беше изключително гореща година. Финландия многократно отбеляза температури над 30 градуса по Целзий по време на двуседмична гореща вълна, Турция отчете нов национален максимум от 50,5 градуса по Целзий, като подобни температурни показания бяха наблюдавани в Иран и Ирак.