Климатичните промени засягат планинските региони по света по-интензивно, според учени

Климатичните промени засягат планинските региони по света по-интензивно, отколкото низините, и излагат на риск милиарди хора. Мащабен анализ на Университета в Портсмут разкрива как температурните, валежните и снеговалежните модели се променят с „ускорена скорост“ в региони като Скалистите планини, Алпите, Андите и Тибетското плато.

Това не само заплашва повече от един милиард души, които в момента зависят от планинския сняг и ледниците за вода, но и увеличава риска от „опустошителни наводнения“ и загуба на видове, пише Euronews.

Проучването, публикувано в сп. Nature, разглежда „зависимите от надморската височина климатични промени“ (EDCC), при които промените в околната среда могат да се ускорят на по-голяма надморска височина.

Установено е, че между 1980 г. и 2020 г. планинските региони средно са се затопляли с 0,21°C на век по-бързо от околните низини. Планините също така преживяват по-непредсказуеми валежи и „значителна промяна“ от сняг към дъжд.

„Планините споделят много характеристики с арктическите региони и претърпяват подобни бързи промени“, казва водещият автор на изследването д-р Ник Пипин.

„Това е така, защото и двете среди губят бързо сняг и лед и наблюдават дълбоки промени в екосистемите. По-малко известно е, че с изкачването в планините темпът на изменение на климата може да стане още по-интензивен“, добавя той.

Изследователите предупреждават, че последиците от това явление се простират „далеч отвъд“ тези, които живеят в планински общности. В момента над един милиард души по света зависят от планинския сняг и ледниците за вода, включително най-големите страни в света по население, Китай и Индия, които получават вода от Хималаите.

Тъй като хималайският лед намалява бързо, рискът от „опустошителни“ наводнения също ще се увеличи. Учените предупреждават, че опасните събития ще станат „по-екстремни“. Тази година внезапни наводнения преминаха през Пакистан, разположен в най-западната част на планинската верига. Бедствието уби повече от 1000 души и засегна почти седем милиона.

Повишените температури също карат дърветата и животните да се придвижват по-високо в планините, но в крайна сметка те ще изчерпят земята си и ще бъдат „избутани от върха“. „Без да има къде да отидат, видовете може да бъдат изгубени и екосистемите да се променят фундаментално“, добавя Пипин.

Предишният преглед се основава на статия на изследователския екип от 2015 г., която идентифицира ключови двигатели на изменението на климата в планините. Това включва загубата на сняг и лед, повишена атмосферна влага и аерозолни замърсители.

Десетилетие по-късно Пипин твърди, че тези фундаментални проблеми остават. „Не можем просто да се справим с изменението на климата в планините независимо от по-широкия проблем с изменението на климата“, обяснява той.

В Швейцария ледниците са изправени пред „огромно“, по думите на учените, топене тази година, с трипроцентен спад в общия обем, четвъртият по големина годишен спад в историята.

Свиването тази година означава, че ледената маса в Швейцария – страната с най-много ледници в Европа, е намаляла с една четвърт през последното десетилетие.

„Ледниците очевидно се отдръпват поради антропогенното глобално затопляне“, казва Матиас Хус, ръководител на GLAMOS, като визира изменението на климата, причинено от човешката дейност.

Швейцарските власти са в повишена готовност за подобни промени, след като огромна маса от скали и лед се срина от планински склон и затрупа почти цялото южно село Блатен през май. 64-годишен овчар загина при бедствието, а селото беше разрушено.

Оскъдността на метеорологичните наблюдения в планинските райони представлява основна пречка за получаването на данни, което означава, че изследователите вероятно подценяват колко бързо се покачват температурите.

Повечето настоящи модели могат да проследяват промените само на всеки няколко километра. Проучването предупреждава, че условията могат да варират „драстично“ между склоновете, разположени само на метри един от друг.

Д-р Емили Потър от Университета в Шефилд казва, че е наложително да се предприемат спешни действия по ангажиментите за климата и „значително подобрена инфраструктура за мониторинг в тези уязвими планински райони“.