Къде се намира България на световната карта за трофеен лов?

България затвърждава позициите си на световната карта за трофеен лов, докато секторът търси баланс между технологичния напредък, инвестициите в популациите и натиска върху естествените местообитания. Ловният туризъм в България не е и не трябва да бъде масов продукт. Той е строго регламентирана нишова дейност, която генерира висока добавена стойност и привлича платежоспособни посетители. Това коментира инж. Васил Василев, НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България", в предаването "Бизнес старт".

България посреща между 1000 и 2000 чуждестранни ловци годишно, като фокусът остава върху качествения трофеен отстрел, каза Василев.

„Ловният туризъм е един много специфичен вид туризъм. Той е нишов... не може да бъде много масов. Въпреки това той допълва по един много специфичен начин цялостния туристически продукт... Той е един интересен добавък към винения, културния и историческия туризъм“, подчерта Василев.

България остава световен лидер при благородния елен, където все още държи световни рекорди. Традиционните пазари като Германия, Франция и Испания вече се допълват от нов интерес от страна на ловци от САЩ, Австралия и Скандинавия, които проявяват интерес към лова на хищници.

В основата на устойчивото управление на природата стои принципът на реинвестирането. Ловът не е просто спорт, а механизъм за финансиране на екологични цели, смята Василев. Приходите от трофеен лов не се разпределят като дивидент, а се връщат обратно в природата.

„Приходите, които се генерират по линия на организиране на ловен туризъм... се реинвестират в управлението на популациите на тези видове и подпомагат тяхното опазване и устойчиво управление. Това позволява едно много по-щадящо ползване на популациите“, изтъкна Василев.

Този модел на контролиран трофеен лов е доказал своята ефективност и в световен мащаб – от опазването на черния носорог в Африка до архара в Азия. 

Секторът обаче е изправен пред сериозни структурни рискове като загубата на местообитания, смята гостът.

Експанзията на фотоволтаични паркове и ветрогенератори върху пасища и мери ограничава капацитета на популациите. Необходим е баланс между бизнеса с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и нуждите на дивата природа, добави той.

В същото време има и нежелано навлизане на технологии. Използването на дронове, термални камери и високотехнологични оръжейни системи нарушава етиката на лова.

„Ловът е едно спортсменско съревнование между човека и дивото животно... За съжаление, технологиите се използват от недобросъвестни хора, което дава незаслужено предимство на ловеца“, изтъкна Василев.

Той призова за законодателни промени в Наказателния кодекс, които да инкриминират използването на забранени технически средства.

Българският ловец също става по-мобилен. С повишаването на жизнения стандарт нараства интересът към екзотични дестинации. Африка остава най-достъпният избор за приключения, категоричен бе гостът.

Целия разговор може да намерите на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.