Блата ще спасяват Европа от климатичните промени и руските танкове

Когато Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 година, един инструктор по офроуд шофиране осъзна, че знае как да бъде спряно настъплението към Киев. Олександър Дмитриев обяснил на командира, управляващ защитата на столицата, че зоните на север са пресушени блата и освобождаването на язовир около Ирпен ще ги възстанови. Властите го послушали, дали зелена светлина на операцията и кадрите на затъналите в калта руски танкове обиколиха света, пише Politico.

Европейското издание отбелязва, че три години след началото на войната в Украйна идеята се анализира от страните в НАТО, защото възстановяването на блатата може да даде отговор на два приоритетни проблема за Европа - климатичните промени и руските заплахи. Торфените блата улавят въглеродните емисии - те са едно от най-големите естествени депа за въглероден диоксид и макар че заемат едва 3% от площта на Земята, съхраняват три пъти повече СО2 от дърветата. Пресушени обаче напротив - отделят съхранения с векове въглерод.

Преди десетилетия обаче блатата са смятани за излишни и на много места в Европа са изградени съоръжения като язовири и са преместени корита на реки, с което блатата са превърнати в обработваеми площи.

Сега обаче ситуацията отново се променя. Полша и Финландия съобщават пред Politico, че проучват възможностите за възстановяване на блатата. Те ще помогнат не само за намаляване на емисиите, но и за "улавянето" на вражеска бойна техника по границите. Вече дори има и трагичен пример - по-рано през 2025 година четирима американски войници загинаха в Литва, когато бронетранспортьорът им попадна в блато.

Естония и Латвия също планират укрепване на границите си с Русия, използвайки и "природни ограничения" за спиране на настъплението, но възстановяване на торфени блата не са сред тях.

През миналата година полското Министерство на отбраната стартира проект за защита на източната граница на стойност 10 млрд. злоти (2,3 млрд. долара). В него е предвидено и възстановяване на торфено блато и залесяване на зоната, което ще ограничи свободните за настъпление места и съответно ще позволи по-ефективната отбрана на слабите места (например разполагане на ПВО за сваляне на въздушни цели, защото блатата не спират дроновете и ракетите). За полските власти, обвинявани, че неглижират климатичните промени, този план всъщност е добре дошъл.

През 2022 година страните от ЕС отчитат 124 млн. тона парникови газове от пресушените торфени блата. Това се равнява на годишните емисии от страна като Нидерландия, но някои учени отбелязват, че данните са доста занижени. По тази причина и в ЕС имат идея за възстановяването на блатата - 30% от пресушените площи до 2030 г. и 50% до 2050 г. Възстановяването не е много лесно, но е напълно възможно, ако бъдат върнати водните потоци към тези зони.

В някои държави това обаче среща съпротива сред местните жители, които се опасяват от наводнения. В украинския град Ирпен наводненията спряха руското настъплание, но доведоха до загуба на обработваеми площи и на животински видове, които нямаха време да избягат, посочват еколози.

В Европа ще имат лукса да подготвят възстановяването на блатата постепенно, давайки време на местото население и животинския свят да се приспособят.