Екстремните горещини топят съпротивата срещу климатиците в Европа

Докато Европа се мъчи да преживее поредното лято с рекордно високи температури, голяма част от континента преминава през бърза и често напрегната трансформация, пише Bloomberg.

Преди възприеман за американски каприз или средиземноморска необходимост, климатикът се превръща в неизменна част от живота на места, където дълго време се е смятал за лукс или дори за нещо нежелано. Промяната отразява новата климатична реалност: екстремните горещини вече не са рядкост в голяма част от Европа. Те все повече се превръщат в нова норма.

Европа може да не е готова да се справи с тях. Електропреносните мрежи, много от които са проектирани за по-мек климат, вече са под натиск. В най-горещите дни потреблението на електроенергия достига пикови стойности и често надхвърля това, което могат да предоставят възобновяемите енергийни източници. Правителствата сега са изправени пред труден въпрос: как да поддържат прохлада в страните си, без да увеличават емисиите или да предизвикват прекъсвания на електрозахранването.

Еволюцията е очевидна в региона Медок във Франция, където град Бордо отчете рекордна температура от 41,6°C тази седмица. Собственици на исторически сгради като Château Monbrison – вековно имение за производство на вино – са принудени да се адаптират. Тази пролет те са инсталирали климатици – дискретни устройства Mitsubishi Compact+, монтирани върху каменните стени, за да се запази традиционният чар на замъка.

Тенденцията се наблюдава в цяла Европа. Охладителните системи, които някога бяха запазени за най-горещите части на Италия и Испания, стават все по-често срещани в по-северните части, в страни като Нидерландия и Великобритания.

Според Daikin Industries – един от най-големите производители на континента, покупките на климатици за домашно ползване в Европа са се удвоили от 2010 г. насам. Платформата за електроника Galaxus наскоро отчете рекордни продажби в Германия и Австрия, а Samsung Electronics увеличава бюджета си за обучение в Европа за инсталиране на климатици със средно 10% годишно.

Франция вече изпревари Италия и Испания като най-бързо растящия пазар за климатици в Европа за Hitachi. Проникването на климатици в домакинствата там се е увеличило до 25% през 2020 г. от 14% през 2016 г., посочва компанията. Очаква се до 2035 г. около половината от френските домакинства да разполагат с такъв уред.

Бумът в бизнеса се дължи на тревожен факт: Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света. Според данни на Евростат през последните две десетилетия в Париж охладителните денградуси – или колко често и колко интензивно сградите се нуждаят от охлаждане – са се утроили. Столицата на Франция сега изпитва жега, сравнима с тази в Барселона в края на 90-те години. Температурите в Берлин отразяват тези, които исторически са регистрирани в Торино. А климатът в Брюксел прилича на този в някои части на Хърватия преди 25 години.

Дори държави, които отдавна се възприемат като твърде студени за охлаждане, променят нагласите си. Пазарът на климатици в Скандинавия, който някога беше малък, отбелязва значителен растеж.

„Охлаждането някога беше лукс“, казва Симон Пецуто, изследовател, който проследява търсенето на охлаждане в Европа от повече от десетилетие. Днес „то е стока от първа необходимост“.

Правителствата търсят начин да се справят с проблема. Последният национален енергиен план на Австрия изрично посочва нарастващото търсене на охлаждане като риск за стабилността на електропреносната мрежа. Франция също предупреди за бъдещи пикове през лятото поради неконтролираната употреба на климатици. Това не са теоретични опасения. Когато през юни Южна Европа беше обхваната от гореща вълна, електропреносните мрежи в Италия се сринаха, което доведе до прекъсвания на електрозахранването в няколко региона.

„Този синхронизиран пик в търсенето – понякога събран в рамките на няколко часа – оказва огромно напрежение върху националните електропреносни мрежи“, казва Изабела Нардини, мениджър по международни въпроси в Изследователския институт „Фраунхофер“ за енергийни инфраструктури и геотехнологии.

Част от проблема е свързан с предпочитанията на потребителите. Много купувачи избират малки, преносими уреди, които са по-достъпни и лесни за инсталиране, но по-малко енергийно ефективни от други модели.

Според Международната енергийна агенция охлаждането на помещения вече съставлява 10% от потреблението на електроенергия в сградите, а очакванията са делът на Европа да нарасне. В отговор на това електроцентралите, работещи с изкопаеми горива – особено на газ и въглища – все по-често се включват, за да отговорят на нарастващото търсене.

„Нарастващото използване на климатици подкрепя производството на енергия от изкопаеми горива в периоди, когато възобновяемите енергийни източници не дават достатъчно резултати“, казва Сабрина Кернбихлер, главен енергиен анализатор в Energy Aspects.

Дори и нуждите на Европа да бъдат задоволени, адаптирането на остаряващия сграден фонд на континента представлява друго логистично предизвикателство. Много от по-старите къщи са проектирани така, че да задържат топлината. Това е предимство през зимата, но представлява проблем в днешните по-дълги и по-горещи лета. Всяка година се обновяват само около 1% от сградите.

„В гъсто населените градове това е още по-трудно“, казва Нардини. „Имате ограничено пространство за кондензаторни агрегати, а когато са натъпкани един до друг, те влошават ефекта на градския топлинен остров.“

Тъй като климатиците излъчват топлина, те могат да допринесат за повишаване на температурите и след полунощ, което затруднява съня и възстановяването на хората.

Приспособяването към новите изисквания за охлаждане обаче не е само въпрос на политика или инфраструктура. То се сблъсква и с културни бариери. Исторически погледнато, противопоставянето на Европа срещу климатиците е свързано не само с цената, но и с естетиката, шума и въздействието върху околната среда.

През юни, след като Франция предложи да ограничи неконтролираното разпространение на климатици, позовавайки се на опасения за устойчивостта, Марин льо Пен обвини елита, че очаква обикновените хора да страдат. „Лидерите са решили, че французите трябва да страдат от жегата, докато самите те очевидно се наслаждават на климатизирани автомобили и офиси“, написа тя в социалната мрежа X.

Възможно е да съществува средно положение. Daikin Europe например проектира продукти за местния пазар, които включват елементи като по-тихи вентилатори, посочва Йелиз Йенер Минаречи, мениджър на отдел за жилищни бизнес единици.

И макар съпротивата срещу климатизацията да остава силна в много части на Европа, тя казва, че нагласите все пак се смекчават, особено сред по-младите поколения. С увеличаването на честотата и интензивността на горещите вълни, липсата на охлаждане все повече се разглежда като риск за общественото здраве, който засяга производителността на работното място, в училищата и в домовете.

„В Европа най-важното е продуктът да бъде устойчив през целия си жизнен цикъл“, казва Минаречи.