Външният дълг на България е нараснал с над 12% до близо 55 млрд. евро към септември

Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на септември е нараснал с 12,5% (6,096 млрд. евро) на годишна база до 54,934 млрд. евро. Така той се равнява на 48,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, което е с 2,3 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

Източник: БНБ и МФ

В края на септември краткосрочните задължения са 10,198 млрд. евро и за една година се повишават с 821,1 млн. евро (8,8%).

Дългосрочните задължения възлизат на 44,736 млрд. евро и нарастват с 5,275 млрд. евро (13,4%) спрямо края на септември миналата година.

Към 30 септември 35,836 млрд. евро (65,2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 81,6% от брутните външни задължения, при 78,5% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на септември е 17,450 млрд. евро и за една година нараства с 4,149 млрд. евро (31,2%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 31,8% към края на септември 2025 г., при 27,2% преди година.

Външните задължения на централната банка са 1,907 млрд. евро и намаляват с 85,1 млн. евро (4,3%) спрямо края на септември 2024 г.

Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 9,688 млрд. евро и се повишават с 2,080 млрд. евро (27,4%) спрямо края на септември миналата година.

Външните задължения на бизнеса и домакинствата към 30 септември са 13,071 млрд. евро и нарастват с 414,9 млн. евро (3,3%) за година.

По данни на централната банк вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,816 млрд. евро в края на септември, което е с 464,2 млн. евро (3,5%) по-малко спрямо година по-рано.