Като вълните в морето: Ще помогне ли еврото на „развълнуваната“ икономика на Исландия

Предстоящият референдум в Исландия за преговорите с Европейския съюз също предизвика дебат за това дали страната трябва да се откаже от валутата си.

Дискусията за влизане в еврозоната е все по-видна в местните медии, наред с въпроса за присъединяването към търговския блок. „Въпросът за валутата: малката исландска лодка или голям кораб, който може да устои на бурята“, гласеше заглавие в статия в онлайн изданието Visir, докато друга, публикувана в най-големия ежедневник Morgunbladid, твърди: „Еврото не е магическо решение“.

Северната нация ще проведе референдум на 29 август за това дали да възобнови преговорите за членство с ЕС, които бяха замразени през 2015 г. Ще трябва да се проведе обаче и отделно гласуване, за да се вземе решение за самото влизане. Държавите, които искат да приемат еврото, първо трябва да отговарят на критериите на блока по отношение на изисквания като дълг и инфлация.

Карта на еврозоната. Графика: Bloomberg LP

Няколко членки на ЕС, включително и другата скандинавска държава Швеция, които досега са отлагали приемането на единната валута, започват да преосмислят идеята. България е последната държава, която се присъедини към еврото през януари. Преди това бе Хърватия през 2023 г.

Анкети показват, че мнозинството от избирателите биха искали да възобновят преговорите. Въпреки това, илюстрирайки колко противоречив е въпросът, последното проучване на Gallup показа рязко увеличение на противопоставянето срещу ЕС, като 47% от анкетираните са против присъединяването в сравнение с 36% година по-рано. Кампанията за референдума вече започна в социалните мрежи.

Поддръжниците на ЕС и влизането в еврозоната твърдят, че кроната допринася за това в Исландия да са най-високите разходи по заеми в Западна Европа. Според тях възможна валутна промяна би намалила лихвените проценти, които сега са 7,75% при 2% в еврозоната. Критиците обаче ги обвиняват, че рисуват прекалено оптимистична картина, която крие някои от ползите от независима валута и парична политика.

Миналата седмица финансовото министерство на страната публикува доклад за плюсовете и минусите от приемането на еврото, който показва, че разходите за поддържането на кроната надвишават ползите от нея. Резюме на доклада, представено едновременно заедно с него, обаче не съдържаше такава формулировка. В него се твърди, че пазарът на труда на Исландия е силен, а неравенството в доходите е ниско, като същевременно се подчертава, че международната конкурентоспособност на страната се е влошила.

Исландия ще бъде първата заможна страна, която ще се присъедини към еврозоната от създаването ѝ през 1998 г., заяви управителят на централната банка Асгейр Йонсон в реч по-рано тази седмица. Той определи понятието заможна като коригирани спрямо инфлацията заплати, които са значително над средните за Европа. Исландия „не може да приеме еврото без дълбоки реформи на институционалната си структура – ​​особено на пазара на труда“, каза той.

Разходите за труд в Исландия изпреварват ръста на производителността повече от където и да е било в северните и еврозоната. Bloomberg LP

Според Йонсон „е неоспоримо, че независимата парична политика е донесла социални ползи след световната финансова криза“ от 2008 г. за малката икономика, в която банкова криза стана причина за спасителен план от Международния валутен фонд. Той също така предупреди, че приемането на еврото може да бъде различно за Исландия в сравнение с предишните членки и „да бъде много инфлационно, тъй като страната се интегрира в режим на много по-ниски лихвени проценти“.

Темата за еврото беше отразена дори в „Детските новини“ по основния канал на обществения телевизионен оператор RUV, в които се казваше, че исландските лихвени проценти „често са високи и икономиката се колебае като вълните в морето“.

„Някои смятат, че еврото би решило много от тези проблеми, но други смятат, че кроната е по-подходяща за това“, се казва в предаването.