Екстремните горещини изправят страните от Южна Европа пред значителни загуби на БВП

Миналата година беше рекордно гореща както в Европа, така и на световно ниво, като температурите надминаха всички предишни рекорди, отчитани от 1850 г. насам. В световен мащаб последните десет години бележат и най-топлото десетилетие в историята, пише Euronews.

Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята, като температурата се е повишила два пъти по-бързо от средния глобален темп от 80-те години на XX век насам, според доклада за състоянието на климата в Европа (European State of the Climate).

Няколко проучвания показват, че нарастващата честота на топлинните вълни вече оказва значително въздействие върху европейската икономика, което води до загуби при брутния вътрешен продукт (БВП) и производителността на труда. Експертите предупреждават, че тези икономически въздействия ще се засилят рязко през следващите десетилетия.

Ефектите от покачващите се температури варират значително в различните части на Европа. Euronews анализира кои страни са изправени пред най-големи загуби на БВП и производителност на труда.

В проучване, публикувано в Nature Communications, са изследвани горещите вълни през четири изключително горещи години – 2003, 2010, 2015 и 2018 г., като е сравнено въздействието им с историческата базова линия от 1981 до 2010 г. В тези избрани години общите очаквани икономически щети от горещите вълни са варирали между 0,3% и 0,5% от БВП на Европа. Това представлява от 1,5 до 2,5 пъти средните годишни икономически загуби от екстремни горещини през периода 1981–2010 г., които са били приблизително 0,2% от БВП.

Тези оценки предполагат, че не са приложени допълнителни мерки за смекчаване или адаптиране към температурите.

Според прогнозите в проучването очакванията са средните икономически загуби от топлинни вълни да се увеличат от историческата средна стойност от 0,21% от БВП в периода 1981–2010 г. до 0,77% през 2035–2045 г., 0,96% през 2045–2055 г. и над 1,14% до 60-те години на XXI век. Тези прогнози могат да се променят в зависимост от това доколко реалните стойности се различават от средните.

Южна Европа е изправена пред най-големи загуби. Държави като Кипър, Хърватия, Португалия, Малта, Испания, България, Италия и Румъния показват най-високите прогнозирани икономически загуби. Въздействията достигат, а за някои страни и надвишават, загуби от порядъка на 2,5% от БВП до периода 2055–2064 г.

Всички тези страни вече са уязвими поради по-горещия си климат и се очаква да отчетат най-драматично увеличение на щетите от горещи вълни.

Великобритания, Ирландия, Дания, Нидерландия и Белгия показват относително по-ниско въздействие върху БВП със загуби под 0,5% от БВП дори в най-лошите бъдещи сценарии. Въпреки това почти всички страни, дори в по-хладните региони, показват постоянна низходяща тенденция, което означава влошаващи се ефекти с течение на времето.

Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2024 г. който обхваща 23 страни - 21 в Европа, както и Япония и Южна Корея, установява, че високите температури намаляват производителността на труда. Изследването се основава на подробни метеорологични данни и финансова информация от над 2,7 млн. компании между 2000 и 2021 г.

Базовите оценки показват, че десет допълнителни дни над температура от 35°C през годината водят до 0,3% намаление на годишната производителност на труда на фирмите. При температури нас 30°C намалението е от 0,2%.

Когато температурата е над 40°C, въздействието нараства рязко – 1,5% намаление на производителността, което може да надхвърли и 2,5%.

Симулациите на ОИСР разкриват, че Испания регистрира най-голямата промяна в производителността на труда поради увеличаването на дните с топлинен стрес – намаление от 0,22% между периодите 2000–2004 г. и 2017–2021 г. Следват Франция и Унгария, всяка със загуба от 0,13%. Други страни със загуби от 0,1% или повече включват Словакия, България, Словения, Италия, Полша и Румъния.

Когато топлинният стрес е свързан с повишаване на температурата с 2°C в симулацията, представляваща бъдещи условия, нивото на загуби на производителност се увеличава рязко. Симулацията показва, че производителността на труда може да спадне с над 0,8% в Испания и с около 0,5% в Италия и България.

За сравнение, очаква се северните страни като Дания и Финландия да се сблъскат с най-малки загуби. Сред петте най-големи икономики в Европа Обединеното кралство постоянно показва най-нисък спад в производителността и в двата сценария.

Изследователите посочват, че някои практики за адаптация вече са често срещани в Европа. Работещите на открито например често променят работното си време през летните месеци и правят задължителни почивки, за да избегнат топлинния стрес. Тези практики неизбежно ще трябва да се разширят в по-северните региони, тъй като горещите вълни стават по-чести и интензивни.

Някои страни са внедрили инструменти, като локализирани системи за ранно предупреждение за екстремни горещини, но те трябва да бъдат разширени в цяла Европа.

Политиките за здравословни условия на труд трябва да бъдат допълнени от по-широки публични политики, които подкрепят разработването на местни планове за адаптация. Например, мерките за градско и пространствено планиране са от съществено значение за смекчаване на ефекта на топлинния остров, посочва се още в доклада на ОИСР.